СЛАВЯНИТЕ ( SLAVI , SCLAVI ) НЕ СА СЕ САМОНАРИЧАЛИ „СЛАВЯНИ“ ДО 15-ти ВЕК.
МАРЦЕЛИН НАЗОВАВА СКЛАВИТЕ – ГЕТИ, които са северни траки.
СПОРЕД МАРИН ДРИНОВ И д-р ГАНЧО ЦЕНОВ СКЛАВИТЕ СА ТРАКИ.
СТАРИТЕ АВТОРИ ПЛИНИЙ, СТРАБОН, ТИЦИАН, МАРЦЕЛИН и ЦЕЗАР ТВЪРДЯТ, ЧЕ :
Руснаците са потомци на будини, неури и скити (северни тракийски племена).
Украинците са старите агатирзи и анти (северни тракийски племена) .
Словенци, словаци, чехи, поляци са вендите, венетите, винделиките, рюгийте, субените и ставаните. (северни тракийски племена) .
За пръв път думата славяни – в смисъла на етнос е употребена през 1532 г. от хърватски историци — дотогава „slavi” е всъщност „sclavi“ – във византийските извори.
Историкът от 6 век Комес Марцелин говори за нападението на склавините и антите срещу Ромейската империя през 495 и 517 г. и ги нарича гети – той е почти съвременник на събитията.
Теофилакт Симоката (История VІІ, 2,5) историк от началото на VІІ век твърди, че гети е най-древното име на склавините.
Според възрожденеца Марин Дринов и д-р Ганчо Ценов, склавините/славяните са всъщност траки. На подобно мнение е и изследователя Йордан Табов.
Интересено е, че антропологическите черти на т. нар. “славяни” и траките са смайващо еднакви.
Славяните, наричани от старите автори склавини са обитавали земи от Карпатите до делтата на Дунава и от изворите на Висла до река Дон. Това са древни тракийски земи. От Страбон знаем, че владенията на гетите се простират далеч на запад до Германия (чиято източна граница е Висла). Този огромен тракийски народ е населявал дори и черноморските степи. Земите описани като гетски от Страбон съвпадат със земите на склавините описани от Йордан.
Потвърждение, че склавините са тракийски народ получаваме от старият историк Теофилакт Симоката, който казва: Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия…Склавини, или гети защото така бяха наричани в древността. Че склавините са гети, тракийски народ се вижда и от археологическите данни. Склавинската и тракйска домашна керамика са идентични. Това се признава дори и от П. Цветков.
Той обаче не доуточнява, че склавинскиата керамика е идентична не с коя да е, а точно с тази принадлежаща на гетите. Самото название гети е сборно, съществували са много, родствени едно на друго племена, които са влизали в гетската общност. Костобоките, даките и сарматите са едни от най-известните представители на голямото гетско семейство, към което принадлежат и българите.
В Именникът ( на българските князе) е споменато, че 515 години преди Аспарух, дедите ни са властвали на север от Дунав. Тези земи са на гетите и щом през II-ри век дедите ни са живели там, то те са и част от гетското семейство. Това всъщност е обяснено отдавна от Страбон, който пише, че гетите са от същия род както и мизите, а също че двете племена говорят езикът на траките. Ще припомня, че мизите са отъждествявани с българите в продължение на хиляда години. Т.е. склавини-гети и мизи-българи принадлежат на един и същи етнос.
Векове наред гети и мизи са били съседи, дори са ставали и големи смесвания. Страбон свидетелства, че през I-ви преди Христа сред мизите обитаващи земите на юг от Дунава се заселват петдесет хиляди гети. До истински военно-политически съюз обаче се стига едва през Ранното Средновековие когато дедите ни осъзнават, че само с обединени усилия ще извоюват пълната си свобода от Рим. Така наречените “нашествия от север” на склавински отряди не са нищо друго освен освободителни войни.
Склавините не са нов народ, склавини е само алтернативното* название на тракийското племе гети, населяващо Балканите поне от времето на Неолита. А. Чилингиров поясни в книгата
“Готи и Гети”, че хилядите топоними оставени от склавините в Гърция и в Тракия са типични за българския език, а не за руски, украински и т.н. Това е наистина така, названията Българец, Търново, Кожани, Трън, Чернозем са си чисто български.
Тогава какъв език са говорили склавините? Не е ли български?
За характерът на древният славянски ( склавонски) може да се отсъди и от други данни. Предоставям думи от стар славяно-руски речник. В първата колонка са славянските думи, а във втората руските**. Обърнете внимание, че езикът дефиниран като славянски е чист старобългарски.
Старобългарски – Руски
азъ – я.
бисе(р) -перла.
бубреги-почки, нырки.
врагъ – ворогъ
врата- ворота.
власть – влада
заключеніе – zамкненье
количество-колкость
лице – особа
лоза- виноградный прутъ.
мракъ – морокъ
оружіе – бронь, zброя
пакост- перешкода
раб – неволникъ
сладость – солодкость
смиренiе – покора
трапеза- столъ.
требованїе – потреба
трудъ – праця
трудолюбiе – коханьеся в праци
хрaбрость – можность, дужость
шествiе – хожене
От това сравнение става ясно, че до Средновековието като славянски е дефиниран езикът на старите българи, а не на украинци, руснаци, поляци, или словенци. С разпространяване на българската книжнина те са прихванали старобългарския език. По късно обаче, когато България пада под османско иго е било неудобно някак си да признаят, че четат и пишат на езика на едни роби. В същото време е нямало свободни българи , които да защитят българските заслуги. Поради тези причини народите запознали се с писмото и четмото на старобългарски език го преименували на църковно-славянски език. Този факт обаче е почти неизвестен на широката публика и поради това възникват недоразумения.
Някои сигурно се питат – Защо и други народи освен българите са наречени славяни? Защото от рода на славяните-гети свързали се с българите-мизи произлязоха тези, които пречупиха властта на Рим и създадоха свободна и независима държава. Защото българите разпространиха свещената писменост сред роднините си. Сам Паисий пише – От всите славяни българите бяха най-славни и чуени…!
Славяни са наречени само тези траки непризнаващи римската власт и борещи се за свобода и независимост. Симоката нарича славяни само нахлуващите от север гети. Много други гети към които принадлежи и Йордан са били за запазването на имперската власт в Тракия. Такива са били Аспар, Ардабур, Ареовинт. Макар от тракийски произход те са служели на Рим, а Аспар дори е имал претенции за престола. Не можем да очакваме от Йордан да вземе страната на борещите се за независимост траки.
За да разберем по-добре позицията на старият летописец нека разгледаме събитията от Късната Античност. През IV- ти век Св. Йероним определя Мизия като тъждествено на България. През V- ти век има голямо сражение на българи и римляни в Тракия. Годината 513 ( VI-ти век ) е известна с въстанието на Виталин в провинция България. Виталин предвожда българи, а писалия през 550 година Йордан определя като български земи само черноморските степи. Все едно, че няма вековно българско присъствие в Тракия. Все едно няма провинция България, все едно, че Мизия никога не е отъждествявана с България.
Живеещите в Тракия българи са били считани за римски поданници, макар да са говорили същия език както и свободните българи от черноморските степи.
Тези данни са почти неизвестни на широката публика понеже има твърде малко езиковеди, които са компетентни и като историци.
Един добър лингвист ще разбере лесно какво означава на санскрит слава, вандая, субана…но няма да е в състояние да свърже тези названия с древните славяни, венди и субени.
Историкът пък осъзнава, че славяни, венди и субени са роднини, но не може да направи връзката между имената.
До скоро пък не се и знаеше, че общият ген за поляци, руснаци, украинци, македонци и българи е и генът на древните арийци покорили Индия в древността. Генетиците от своя страна не са запознати с древните индийски пурани, в които се говори за божествените БРГУ, БРГАВА ( тракийското племе БРИГИ) нито пък за походът на Дионис и неговите траки към Индия.
Задавате ли си въпроса – На кого пречат тези данни и кой е организирал заблудите в старата ни история? На кого не е изгодна връзката ни с древните арийци?
