Относно т. нар. „славянство“ – академик Николай Державин :

„До XV век руси, украинци, поляци, чехи не са наричали себе си „славяни“. До Средновековието като славянски език е дефиниран езикът на българите, а не езика на руси, поляци, словаци, словени и т.н. През IX и X век българите разпространяват своята писменост сред тези народи. От българските книги тези народи прихващат старобългарския език като свой. Но след завладяването на България от османците, тези народи не биха искали да се знае, че пишат и четат на езика на един поробен народ. Поради това преименуват старобългарския език на „ЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКИ“

През IX и X. век, когато Преславската и Охридска книжовни школи разпространяват български книги из Европа, тогава славяни не е имало!

Няма писмен документ от VII до XII век, който да говори за славяни.

За славяни започва да се говори в XVII век от Петър I и особено Екатерина Велика. Тя не може да понесе мисълта, че някой друг е дал писменост на руснаците и прегръща идеята на беенедиктинския монах с далматински /хърватски/ произход Мавро Орбини да се нарекат „славяни“ всички народи с близки езици. Това на практика са всички общности, получили четмо и писмо от българските книжовни школи. Така се изместват и подменят българските заслуги за просветата на това огромно море от близки народи. Но тогава не е имало българска държава и нямало как българите да защитят истината.“

Да припомним кой е акад. Державин. Николай Севастиянович е руски и съветски филолог и историк, славист и българист. Той е с български етнически произход, тъй като е роден на 15. декември 1877 година в село Преслав, Таврическа губерния, което е основано от таврически българи. /Понастоящем тези териториии с главен град Бердянск, които се намират на брега на Азовско море, са окупирани от руснаците./ През 1900 година завършва Нежинския университет. В периода 1922 – 1925 година е ректор на Ленинградския държавен университет. Николай Державин умира на 26. февруари 1953 година в Ленинград.