12 СМЕЛИ МЪЖЕ ОТ ВАРНА ПЛУВАТ 502 КИЛОМЕТРА ДО ОДЕСА.

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Знаете ли..12 СМЕЛИ МЪЖЕ ОТ ВАРНА ПЛУВАТ 502 КИЛОМЕТРА ДО ОДЕСА.
Варненци щафетно преплуват разстоянието от 502 км до Одеса. От 1964 г. до днес това е най-дългият в света маратон в открити води без прекъсване. Идеята на треньора Милко Рачев реализират Петър Странчевски, Борислав Георгиев, Димитър Статев, Петър Панайотов, Харалампи Калчев, Божко Бонев, Благой Вълнаев, Милен Тодоров, д-р Христо Оджаков, д-р Николай Гавриков, Ардаш Бедросян и Иван Янков-Чиката. В маратона като резерви участват още Христо Теохарев и Петко Петков. На 15 юли 1964 г. в 20 часа плувците се хвърлят в Черно море от централния мост във Варна, а в Одеса пристигат на 23 юли предобед. По време на плуването посоката определя кораб „Вапцаров“, а катер и гребна лодка също помагат. Историческото събитие става възможно след личното съгласие и одобрение на адмирал Иван Добрев-Странджата, който обезпечава участниците с плавателни съдове и всичко необходимо. Най-малкият участник в преплуването до Одеса е Борислав Георгиев. По онова време той е едва на 16 години Любопитно е, че Милко Рачев планира преплуването да се състои 5 години по-рано, но адмирал Орманов не разрешава. Впоследствие Странджата рискува, защото самият той е плувец и знае добре какъв престиж на България и военноморския й флот би донесло едно такова постижение. Години след това Петър Странчевски завършва академия в СССР и се издига до адмирал. Димитър Статев става световен шампион по водно спасяване, Харалампи Калчев и Ардаш Бедросян са републикански шампиони на 30 км, а Иван Янков – на 400 метра. Милко Рачев: Щормът край Каварна не ни прекърши Организаторът на щафетното преплуване Милко Рачев си спомня, че още във втория ден край Каварна ги връхлетял щорм. „Вълните бяха високи и силни. Тогава във водата се хвърли Благой Вълнаев, който бе силен брусист и отлично знаеше, че в подобни условия разстоянието се преодолява само със странично плуване. След два часа морето утихна и до Одеса бе гладко като стъкло. Край нас спокойно си плуваха делфини и ни придружаваха“, върна се години назад във времето Рачев. Последният не е забравил и топлото посрещане в Одеса. „На плажа ни очакваха хиляди хора, а някои от тях не се стърпяха и навлязоха в морето с дрехи, за да ни посрещнат. Прегръщаха ни и ни целуваха. Казаха, че ще съобщят за постижението по всички световни информационни агенции и радиото, както и по тяхната телевизия“, допълни Рачев. Той уточни, че маратонът бил доста тежък и Петър Странчевски отслабнал със 7 кг. На практика участниците са изминали около 20 км повече, защото не е било възможно да плуват само в права посока. Всеки от 12-те плувци е преминал общо 42-45 км, а на ден е бил във водата 4 пъти по 30 мин. 90% от разстоянието е преодоляно с кроул, а 10% – с бруст. „Подвигът на момчетата нямаше да стане факт, ако не беше Иван Добрев-Странджата. Адмиралът повярва, че ще успеем и ни даде възможност да го направим. Ако не беше той, това преплуване нямаше да се осъществи. Боре Георгиев минал през умрял делфин Най-малкият участник в преплуването до Одеса е Борислав Георгиев. По онова време той е едва на 16 години. настоящият треньор на ПСК „Черно море“ си спомни, че са минали през доста перипетии. Например там, където река Дунав се вливала в морето, течението било толкова силно, че дълго време стояли на едно място. На румънска територия пък митничари изразили опасения за наличието на мини и от мерки за сигурност изтикали кораба „Вапцаров“ навътре в морето. „Най-много обаче се уплаших при едно мое нощно плуване. Тъй като бях без очила, под мен все едно съществуваше тъмна бездна. В един момент при поредното замахване с ръка ударих нещо, което по-късно се оказа умрял делфин, чийто разчленени тленни останки са разпръснати наоколо. Сигурно съм имал голям късмет, че след стреса не съм получил разрив на сърцето“, спомни си Георгиев. Той разкри и други преживени емоции: „Когато навлизахме към брега в Одеса, всички заедно опънахме във водата огромен лозунг: „Вечна дружба“. Посрещачите ни изпаднаха в еуфория и от прегръдките едва не разкъсаха плаката. На следващия ден пък за първи път видях телевизия. Поканиха ни в студио, за да споделим впечатленията си, и като светнаха едни прожектори в лицето ми, съвсем забравих да отговарям на въпросите на руски, въпреки че го изучавах в училище. Все едно имах бяло петно в мозъка…“

 45 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)