Огромен ров от Марица до Черно море се вижда и днес от Космоса

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Огромен ров от Марица до Черно море се вижда и днес от Космоса
ЕРКЕСИЯ
……….. Малцина българи знаят, че съоръжението е видимо от Космоса и днес,
като свързва по неповторим начин Черноморското крайбрежие с долината на река Марица.
Днес е едно от най-импозантните древни отбранителни съоръжения в Европа на границата с Изтока
– по-дълго дори от знаменития Адрианов вал в Северна Англия…
“И се захвана голямото копаене.
Всеки изминал ден в горите и полята на Диамопол,
като се започваше от Дебелтун
и вървеше на югозапад към височините Милеони
и реката Хебър се появяваше изкоп с чудовищни размери.
. Изкоп, който щеше да брани отвоюваните от кесаря земи и твърдини, щеше да погълне море от човешка пот и мъки и щеше да остане във времето.
Този ров, столетия по-късно,
когато над българските земи ще легне мрачното османско робство, османлиите щеше да нарекат Еркесия,
което на техен език означава земен прорез.
Прорез, който сега Тервел правеше между два свята и две култури”.
Откъс от романа „Сюбиги Тервел”, книга първа „Големият прокоп”
………….
Еркесия е най-голямото и най-известното защитено землено укрепление на юг от река Дунав,
в ареала на обширната територия на България през VIII – X век.
Част е от системата от укрепени валове, изградени във всички гранични и буферни зони на българската държава.
Валът е добре известен на повечето хронисти през средните векове, защото е действителна охраняема граница на България с Източната Римска империя (Византия).
Освен военноотбранителната си функция,
Еркесия е и добре уредена митническа граница, през която се осъществяват търговските и културните връзки с Византия чак до XIV век.
Южната ни граница винаги е била допирна точка със света на Ориента и азиатския свят, с култури, далече различни от европейската.
И до ден днешен тя служи като преграда за несвойствени ценности, чужди на европейците и на религии, различни от християнската.
С двама мои приятели направихме анкета на 100 случайни граждани от различни възрастови групи: „Какво знаете за Еркесията?” Резултатът не ме изненада – само 11 % бяха чували и знаеха за нея.
Трима от тях се случиха от селища, намиращи се покрай окопа, двама бяха завършили история и шестима бяха прочели моите романи, в които най-възможно близко до хрониките, е описана някогашната Еркесия и нейното значение. Сега тя не е географска граница и не служи за нищо. От интерес е единствено за историци и археолози.
……….. покрай част от някогашния прокоп,с изумление възкликваш:
„… О, Господи!
Що за чудовищен ров?!
Та какво представлява английския отбранителен вал сравнен с Еркесията
– просто вада!”
Така е, само че британците са реставрирали част от тази „вада” ( има се предвид „Адриановия вал”,)
и днес като туристическа атракция тя им носи печалби,
по-високи от брутния вътрешен продукт на острова.
– защо и ние, българите, не последваме примера им?
Днес се хвърлят милиарди левове и превърнали черноморското ни крайбрежие в бетонна джунгла………….
……..Но никой не се сети за такива туристически обекти като Еркесията…… за реставрация на този уникален наш Голям прокоп,
останал ни като безценно наследство от „Спасителя на Европа”
– канонизирания за светец кесаря Тервел.
След 705 г., според договорните отношения между канас/кесаря Тервел и император Юстиниан II на България е отстъпена областта Загория.
В 716 г. южната граница на тази територия е потвърдена с първия официален договор между Византия и България през управлението на император Теодосий III.
Тя се визира и в 30-годишния мирен договор с Византия при управлението на кан Омуртаг и император Лъв V в 815 г.
Общата дължина на съоръжението от брега на Бургаското езеро
до левия бряг на р. Сазлийка
е 142 км.
Описание като очевидец на българските погранични валове, оставя арабския хронист Ал Гарми в средата на IX век,
а един век по-късно друг арабски писател и хронист Ал Масуди обобщава:
„Областта на борджаните (България) е обкръжена с трънест плет,
в който се намират отвори, подобни на дървени прозорци, тази ограда е подобна на стена при канал.”
За един от начините на техния градеж е писано от „ Сентгаленския монах” Ноткер в края на IX век:
“Забивали в земята две успоредни редици от колове на разстояние 20 стъпки една от друга.
Коловете били високи 20 стъпки.
Пространството между двата реда колове изпълвали с твърд камък или лепкава глина, която трамбовали,
а отгоре изсипвали изкопаната от рова пръст.
Върху вала насаждали гъсти клонести дръвчета, които образуват непроходим плет”.
В X век (967 г.) византийският историк Скилица – Кедрин назовава Еркесия – Големия окоп, Голямата ограда.
Старобългарските землени валове представляват уникално съчетание на ров (изкоп) с вал (насип),
чиято обща ширина варира от 10 до 40 метра в зависимост от стратегическото си предназначение.
Дълбочината на изкопа е около 3 м.,
а височината на насипа 3-4 м.
Над насипа, в определени случаи на уязвими за отбрана места се изгражда палисада.
Проходите през вала са на местата, където преминават главните пътища, някои от които използвани хилядолетия. Там са изградени дървени порти и кули с помещения за наблюдение и охрана.
Над изкопа се спуска подвижен дървен мост за преминаване, който стои прилепен към портата вечер и в случаите на нападения.
Тези проходи са първите контролно-пропусквателни и митнически пунктове на българската държава.
Еркесия е обявена за паметник на културата с национално значение. Днес е едно от най-импозантните древни отбранителни съоръжения в Европа на границата с Изтока – по-дълго дори от знаменития Адрианов вал в Северна Англия…
Ако направим това, то Еркесията ще ни се отблагодари стократно за вложените финанси и труд,
а туристите, дошли от различни краища, ще могат да научат повече за най-старата държава в Европа и света.

 145 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)