за да стане това изпълнено с болка и скръб стихотворение траурен химн, под чиито звуци всеки българин пада на колене, е нужен още един човек. Композиторът, написал нотите, които придават тази тържественост и сила на Ботевите стихове, се казва Вячеслав Новак. Той е роден като Виктор на 5 декември 1870 година в живописното планинско градче Каменице-над-Липой. Баща му, лекар, пее в местния хор, а майка му свири на пиано. Докторът обаче умира рано и семейството се мести в друг град, където младият Новак завършва гимназия. Там той за първи път излиза пред публика, като свири на пиано композираните от него пиеси.

Изключителен интелект и талант, през 1889 година Виктор започва да учи едновременно Юридически факултет в Пражкия университет и в консерваторията, където по композиция му преподава прочутият Антони Дворжак. Тогава той приема и новото си име Вячеслав. Много скоро любовта към музиката надделява над правните науки и Новак се посвещава само на нея. През 1893 година той вече получава дипломата си, а Йоханес Брамс препоръчва на берлинско издателство да публикува творбите му. Младият музикант пък събира оригинални песни от чешкия фолклор.

По време на войната Новак е в ръководството на Пражката консерватория, става ректор и председател на музикалното отделение на чешката Академия за наука и изкуство. По време на немската окупация на Чехословакия участва в организирането на концерти, в които се изпълнява чешка национална музика. Умира на 18 юли 1949 година.

Песента е изпълнена за първи път от голям хор. През годините и други композитори са писали по великото стихотворение на Ботев. Има дори песен, силно повлияна от попа.
Обесването на Васил Левски
Стихове Христо Ботев
Музика Вячеслав Новак

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.