Арх. Здравец Хайтов пише истината за гроба на Васил Левски!

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Олтара на църквата Св. Петка Самарджийска, където е препогребан Васил Левски от неговите съратници в делото!

150 години от смъртта на Апостола на Свободата!

СПОРЪТ ЗА ГРОБА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И ВИНАТА НА АРХЕОЛОЗИТЕ
Предпоставка за спора за гроба на Васил Левски в БАН 1986г. дават множеството публикаций в пресата и специализираните издания по отношение на двете тези за гроба на Апостола – противниците на препогребването в лицето на участващите в разкопките през 1956г. археолози и застъпникът на възможността за препогребване на Левски в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска” – писателят Николай Хайтов. Всичко започва от книгата на Хайтов „Последните мигове и гробът на Васил Левски” и нейното обсъждане през 1985г. в Българска Академия на Науките. За да бъде той развенчан като непрофесионалист в тази историко-археологична област и отнето правото му на мнение, се насрочва обсъждане на книгата в секция по Средновековна археология към Археологическия Институт с Музей (АИМ). На тази среща присъства и самият автор, по скоро слушател на „анализите” и нападките по негов адрес (има стенографски и магнетофонен запис), отколкото да му се даде възможност аргументирано да защитава своята позиция по въпроса. Желанието на археолозите да бъдат публикувани материалите от това победоносно обсъждане, води до поисканото от Председателя на БАН акад.Ангел Балевски предложение за създаване на комисия, за изясняване спорните обстоятелства (различията на спорещите страни) около гроба на Левски.
Началото на януари 1986г. започва Спорът за гроба на Левски в БАН председателстван от Заместник Председателя акад.Николай Тодоров. Пълномощници на АИМ са археологът проф.Стамен Михайлов (ръководил разкопките през 1956г.), ст.н.с.Георги Джингов(тогава студент ІІІ година археология), ст.н.с.Магдалина Станчева(Музей за история на София-МИС), ст.н.с.арх.Стефан Бояджиев, както и представителите на ръководството акад.Димитър Ангелов, проф.Димитър Овчаров, н.с.Диана Гергова(партиен секретар на АИМ), подгласници Станислав Станилов, Маргарита Ваклиноваи и от друга страна застъпниците за препогребването на Васил Левски в олтара на църквата Св.Петка Самарджийска (в подлеза пред ЦУМ) – писателят Николай Хайтов, скулптурът Михаил Бенчев, проф.Георги Колев (декан на Геодезичния факултет – ВИАС), ст.н.с. арх.Никола Мушанов (Институт за паметници на културата), доц.Нели Николова (ВИАС). Двете страни са поканени да представят свойте доводи и аргументи, с които да обосноват позицийте си. Започва подготовката за първия и може би единствен акт на диспут между инакомислещи страни, проведен в Българската академия на науките с представителство на външни за академията опоненти!
Редно е да споменем, че исторически са записани и излизат във в.”Мир” още в 1937г. показанията на Мария Поппавлова съпруга на ботевия четник Илия Лазаров Джагаров, вероятно участвал в препогребването на Апостола заедно с изповедника на Левски поп Тодор, поп Такя-епитроп на Св”Петка Самарджийска”, Христо Хамбарков-Гъската всички съратници в революционната борба. Повторно съобщение излиза на 17 май 1956г. във в.”Труд”, в което отново се уточнява, че Васил Левски е препогребан в олтара на църквата Св.Петка Самарджийска”. По времето на разкопките най-активен застъпник за препогребването е професорът от Духовната академия Хр.Гяуров, който прави сред гражданството анкета и възбужда интереса на софиянци тълпящи се около разкопките. Той самият уведомява акад.Кръстю Миятев (Директор на АИМ през1956г) за вероятността да бъде намерен в олтара препогребаното след обесването тяло на Васил Левски. Другият участник в разкопките и застъпник за препогребването е арх.Сава Бобчев – правил архитектурните скици и чертежи на археологичните проучвания. И на 30май 1956г. от лявата страна на престолния камък, на дълбочина 65см. от тухления под (нередовно погребение), с крайници смушкани в нарочно изкопана ниша в основата на олтарния зид (височина 85см) е открит скелет на мъж с височина 172см колкото е бил Левски! Това всъщност е моментът, в който археолозите отговорни за разкопките са могли да дадат убедителен научен отговор за гроба на Левски. Единят възможен е бил лабораторни изследвания и антропологическа експертиза на намерения скелет доказващ дали той е на Апостола или не, като по този начин и със сигурност е щял да бъде запазен. Това щеше да даде сега възможност с ДНК проба на откритите кости и сравняване с наличната коса на Апостола да се устанави научно и слжи точка на хипотезите и спора за неговия гроб. Другага възможност е събираш в чувал намерените кости и ги изнасяш неизвестно къде! Археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов (пряко отговорни), заедно с директора на АИМ акад.Кръстю Миятев(техен началник), акад.Тодор Павлов(Директор на БАН и Началник на всички), Магдалина Станчева (МИС) отговаряща за съхранението на всички открити кости при разкопки на територията на София (действащата инструкция тогава забранява унищожаването на откритите скелети), са избрали втората ”научна” възможност, приемайки скелетите в олтара на църквата за византийски!! По този начин с един замах, са решили да се отърват от отговорността за святите кости на Апостола! Ако те всичките тогава са подходили професионално и отговорно, а не политически, нямаше да има нужда да се води спор през 1986г. в БАН!
В този спор на 480 страници стенограми, становища, снимков материал, скици, чертежи и макети (представени по-скоро от „застъпниците непрофесионалисти”), са документирани „Археологически данни по спора за гроба на Васил Левски в църквата ”Св.Петка Самарджийска”(наричан за краткост „Сборник 88”) , между Николай Хайтов със застъпници за препогребването и пълномощниците на АИМ бранещи „честа на пагона”. В крайна сметка се стига до Решение на Бюрото на Президиума и Научния секретарят на БАН, с Протокол №10 от 24.04.1986г. подписан от 6 академици, 4 професори за наличието на късни погребения в олтара на църквата(след градежа 1802г).* С писмо до ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИТЕТА ЗА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ ПРИ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ Георги Йорданов, е направено предложение от Председателя на БАН акад.Ангел Балевски, за поставяне на паметна плоча на църквата с текст: „СПОРЕД РЕДИЦА ДАННИ ТУК ПРЕЗ 1873Г. Е ПОГРЕБАН АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА ВАСИЛ ЛЕВСКИ”. За втори път археолозите участвали и ръководили разкопките, а сега заедно и с пълномощниците на АИМ, са могли да признаят пропуските си през 1956г и да припознаят препогребването на Васил Левски. Това те не правят, защото пътят на тази епопея преминава през недопустими от научна гледна точка пропуски при самите разкопки и фалшификации, манипулации и злоумишлени селекции на архива на разкопките след това!
Следва
• Арх.Здравец Хайтов
* Архитект Здравец Хайтов дарява на библиотеката на САБ книгите:
• „АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ДАННИ ПО СПОРА ЗА ГРОБА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ В ЦЪРКВАТА „СВ.ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА –Документи и становища” – Издателство на БАН 1988г.
• „ГРОБЪТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – СБОРНИК ДОКУМЕНТИ” –автор Николай Хайтов, 2002
• „КОЙ И ЗАЩО УНИЩОЖИ ГРОБА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ” –автор Николай Хайтов, 2004
За да бъдат нещата сложени на място, е необходимо да се каже още сега за извършената през 1988-1989г. ”Ретроспективна проверка на разкопките в църквата „Св.Петка Самарджийска” предизвикана с писмо от Николай Хайтов до Комитета за Държавен и Народен Контрол(КДНК) на 13.02.1989г.* Тази именно проверка дори и в нейното Извлечение**, дава ясна представа за начина по който са се отнесли разкопвачите и тогавашното ръководство на БАН към Истината за гроба на Левски, както и потвърждава съмненията на Николай Хайтов за извършени огромни манипулаций. Доказателсвата идват след тежки и продължителени дискусий, в който, колкото повече факти и документи се представят, толкова повече олеква тезета за византийските погребения. Изпъкват и нелицеприятните моменти на „научния подход” при провеждане на археологически разкопки на предизвестения гроб на Апостола. В тези дискусий се доказва и приема като основен документ и воденият ат арх.Сава Бобчев(изготвил архитектурното заснемане) Скицник или Тетрадка №5, който с точност и прецизност до сантиметър опровергават скиците на пълномощника на АИМ арх. Бояджиев и го карат да се откаже от тях!***
Трябва да се знае, че до започване на спора през 1986г. основният документ на разкопките „Дневник на разкопките” воден от кандидат археолог Георги Джингов под ръководството на ръководителя на разкопките мл.н.с.Стамен Михайлов, е депозиран от последния в АИМ, забележете 1980г. – двадесет и четири години след приключване на работата в „Св. Петка Самарджийска”! Недопустимо действие противоречащо на „Инструкцията” на АИМ за предаване полевата документация (водена на място) след приключване на разкопките, противоречащо и на самата научна работа. Съмнението на Николай Хайтов, че този Дневник е препис от оригинал съобщава самият Джингов пред журналист от старозагорския вестник „Септември” юни 1987г. И при съпоставянето на Дневника на разкопките с оригиналния, полевия „Бележник на Джингов”, се разкриват фалшификаций, направени при пренаписването му****, с цел потвърждаване тезата на Ст. Михайлов за византийски погребения в олтара на църквата. Липсата на Антропологическа експертиза в научен смисъл върху скелет №95 не е правена, тъй като в документацията по разкопките не е намерена и версията на д-р Боев, че „визуално Скелет 95 не може да е на Левски и това всеки антрополог и всяка баба, която се върти около църквите може да го каже”, не може да бъде доказателство за това, че намереният скелет не е на Левски.
Основно място в Дневника на разкопките заема описанието на парчетата тухли намерени около и под скелет №95, което е в пряка връзка с датирането на скелета. Именуването им „парчета от турски тухли” в оригиналния Бележник е заменено с „парчета от стари(разбирай вече антични) тухли” в Дневника и ето едно основание намерения скелет да е византийски!*(стр.171-176 „Кой и защо..) Интересни са разсъжденията на Пълномощниците и обясненията за полагането на Скелет№95 под основата на църквата, а не в нарочно изкопана ниша в нея. В едната версия подколенните кости са заварени от строежа и премостени с ниша, за да се запазат от християнска гледна точка!(Сборник 88 с.212, но виж и с.143„Кой и защо..”). В другата, бедрените кости са пробити от преминалите през тях дървени колове набивани за пилотно фундиране олтара на църквата! Как набити 10 см. колове преминават през коленната кост и през лявата бедрена кост(4-5см) на Скелет 95(Сборник 88, с.47-48, Дневник на разкопките) и до сега науката не може да установи. Установява го непредставената на обсъждането снимка(стр.145-146,”Кой и защо..) на бедрените кости на Скелет 95, намерена при повторно съвместно оглеждане архива на разкопките, които кости видно от снимката не са строшени, а цели-целенички! Още повече е видно от нея, че дупките от коловете са отстрани на костите, а едната от тях е частично под коста! Неоспоримо доказателство, че тялото е положено след като коловете са изгнили, а не преди тяхното набиване. За посветените не само археолози, но и архитекти, е ясен начина и предмета на пилотното фундиране – създаване на стабилна уширена каменна основа(банкет) между предварително набити колове в мочурливата почва, който да поеме и преразпредели тежеста на основата и градежа на абсидата. В този именно банкет (част от градежа1802г.), са вмъкнати долните крайници на препогребаното тяло, отразени коректно в скиците на арх.Бобчев на място и представени в допълнително намерените снимки. Това по категоричен начин доказва вторичността на погребението на Скелет 95 след градежа на църквата.
Странни могат да бъдат превъплащенията на археологическата мисъл, когато нещата опират до коти, размери, отстояния свързани със Скелет 95 при обсъждането. Независимо, че арх.Сава Бобчев, упълномощеният да прави заснемането, дава както вече се спомена изключително точно оразмеряване на всеки един елемент от абсидната ниша, основата и престолния камък(Сборник 88,с.65-67), както и подробните архитектурни разрези, планове и аксонометрий, представени и анализирани от Михаил Бенчев за разполагането на Скелет 95 (Сборник 88, с.95-102). Още по интересно става, когато археолозите трябва да поставят в макета разкопания скелет, така както те считат че е бил.(Сборник 88, с.321-336). Археолозите един път полагат скелета под основата на църквата(висока е 85см и за двете страни), забравяки, че в Дневника е записано 65см от тухления под, което значи 20см над долния ръбна абсидната основа, друг път на античната стена, което значи „в” абсидната основа. Като прибавим към тези разсъждения и сигурното разчистване на еднометровия пласт при изграждането на абсидната основа ( снимки №14 и №15 доказват, че тя е обмазвана от вътрешната си страна), което би унищожило и намерените в олтара скелети и находки, ако те са преди строежа и.
В спора особено място заема фото документацията. За нейното селекциониране стана въпрос. Ретроспективната проверка на КДКН през 1989г. установява, че в архива на БАН и във връзка със „Св. Петка Самарджийска” са намерени 71броя негативи, 91 броя контактни копия, 22 броя снимки на проф.Михайлов, от които само 3 броя са били известни. Удивителното в случая е, че по време на Спора в БАН, въпреки изричното настояване на Николай Хайтов да се запознае с документацията и снимковия материал, писменно е информиран, че фото материали в архива не са намерени. Откритите при Ретроспективната проверка материали, са останали извън полезрението на спорещите и най-вече на Застъпниците за препогребването на Васил Левски.

Публикация: Арх.Здравец Хайтов

 141 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)