„Две неща ми трябват на земята – те са любовта и свободата. Жертвал бих живота безвъзвратно за любов, любовта да дам за свободата съм готов.“ – ШАНДОР ПЕТЬОФИ

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

„Две неща ми трябват на земята – те са любовта и свободата. Жертвал бих живота безвъзвратно за любов, любовта да дам за свободата съм готов.“ – ШАНДОР ПЕТЬОФИ (1823 – 1849)

Човекът природно творение носи в себе си философски понятия, които имат отношение към цялата природа и космоса. Това са понятието Свобода и понятието Любов. От двете думи по-силна е думата Любов. Човекът е създаден да обича света, в който е създаден, да обича другите, да обича себе си и да не върши злини! Философското понятие Свобода се доближава до космическото понятие Любов, но Свободата се оказва уязвима. Това ще рече, че определени Хора искат да командват множеството хора. Затова понятието Любов трябва да стои на първо място в съзнанието на човека, че той е създаден от природата за две неща – да бъде длъжен да изпълнява думата Любов към всичко,което го заобикаля, но от другата страна – думата Свобода се ползва от човека, като подчинение на останалите хора… Следователно Свободата е онова понятие, което кара хората да имат противоречия, да се създават катастрофални различия в мисленето и да изникват войни. Думата Свобода се поставя в началото на всеки един проблем за война. Тогава би следвало да проработи съзнанието и човек да помисли и да разбере, че понятието Любов трябва да стои на първо място! Не случайно титанът Христо Ботйов ще напише: „Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!“
Всеки човек е свободен толкова, колкото да не пречи и на другите равностойни на него!

Българската биография на Шандор Петьофи започва още през есента на 1849 г. Същата година – на 30 октомври във Видин – най-големият артист на Унгария от ХIХ в. Габор Егреши изпълнява „Лудият“ на своя загинал само три месеца преди това скъп приятел Шандор Петьофи. Тази проява е първата литературна вечер, организирана и проведена в България – все още под ботуша на османското иго! Войната се превръща в единствена алтернатива, след като Виенският двор и неговите оръдия се решиха със сила да премахнат приетите от Съсловното събрание в Пожонь (Братислава) реформи, които при това бяха парафирани(утвърдени) от самия австрийски император. Подготовката за тотална война на Виенския императорски двор с цел задушаване на реформаторските закони – заставили Унгария да помисли за въоръжена защита на своите законно установени реформи и народ.

В едно от многобройните произведения на Шандор Петьофи ще прочетем:

„Едничка мисъл ме тревожи:
да не умра спокойно в меко ложе;

Такава смърт не ми давай, боже!

Когато вси поробени народи,
презрели игото, въстанат в бой…
Ако тогаз от бледите ми устни
изтръгне се прощална сетня песен,
пияна от духа на свободата –
тя нека да заглъхне посред бой
на барабани, посред звън на сабли
и посред трясък на топове; нека да
прелетят запенени коне
над моя труп, в стремителния полет
на смело извоювана свобода!…“

Чрез смъртта си поетът призовава на борба за свещената свобода и националната независимост. Всъщност точно това се случва на 31 юли 1849 г. в страшната битка с руската царска кавалерия при Шегешвар. Петьофи бе предсказал смъртта си така, както 27 години по-късно – на 20 май 1876 г. – в бой с османската армия същото ще направи и Христо Ботйов. И двамата ще последват подвига на починалия в Гърция по време на гръцкото въстание велик английски поет – лорд Джордж Байрон.

Публикация: И.Тренев

 2,017 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)