Знаете ли, че има още един революционер на име Христо Ботев? И това не е просто съвпадение на имената, но и човек със сходна житейска съдбя – Христо Петков Ботев – наричан още Дряновски или Ганчовеца.
Той е роден през 1838 година в село Ганчовец, Дряновско. Благодарение на чичо си, при когото чиракува от деветгодишен, своето трудолюбие и предприемчивост, успява да стане търговец със собствен дюкян в тогавашния почти напълно български град Тулча, разположен в Северна Добруджа до делтата на Дунав. Но Христо Петков Ботев не желае спокойния живот на търговец и повлиян от революционните идеи на времето „продава бизнеса си” и със събраните средства се впуска във вихъра на борбите ни за национално освобождение. Превръща се в един от най-дейните организатори на Тулчанския революционен комитет и тулчанската чета „Златна надежда”. Този отряд се присъединява към четата на прочутия Панайот Хитов и изминава по билото на Стара планина пътя от Сливенско чак до днешна Сърбия.
Христо Петков Ботев обаче не спира хайдушките си копнения до тук. Той става доброволец във Втората българска легия. От този период е останала фотография, на която Христо Петков Ботев седи редом до самия Васил Левски. Според някои изследователи, той всъщност е родственик на Апостола. След разпускането на легията, Христо Ботев – Дряновски заминава за Влашко, за да се запише в легендарната чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Според книгата „Христо Петков Ботев – Дряновски. Живот, въстаническа и четническа дейност” от Ганчо Ганчев, в едно от сраженията героят на тези кратки редове е тежко ранен и приема отрова, за да не попадне жив в ръцете на неприятеля.
Защо ви разказвам тази история? Защото ние имаме двама истински и неподвластни на времето национални герои. Това са Васил Левски и Христо Ботев, но те не са се родили в нищото. За да ги има тях, е и имало и стотици мъченици и герои като този Христо Петков Ботев, за когото сме позабравили, въпреки че той е виден възрожденец, хайдутин и революционер, зарязал търговията си и загинал за свободата ни. Не останал зад тезгяха на магазина си, а избрал чукарите на Балкана, не приел благинките на живота си, а приел отровата и саможертвата. Направил го е, когато е бил само на 30 години. Нека помним.
Източник: Р.Петров
