След пленяването на цар Иван Шишман тази корона е пленена от османците и е предадена на султан Мурад като военен трофей. Двеста години по-късно тогавашният османски владетел султан Ахмед Първи я подарява на трансилванския княз Ищван Бочкай. При превземането на Трансилвания от Унгария короната отново сменя своя собственик и влиза в съкровищницата на унгарските крале. През 1608 г. короната е отнета от тях, от Матиас II Австрийски, регент на Горна Австрия, който става крал на Унгария и Хърватия и се провъзгласява и за император на Свещената Римска империя.

Днес българската царска корона, сменила през вековете толкова много собственици, е запазена. Но за съжаление не се намира в български музей, а зад граница. Тя се съхранява в Музея на Хабсбургите във Виена. Дали по изрична заповед или по свое собствено решение, когато развеждат българи туристи в музея, местните екскурзоводи не споменават изобщо за короната и пропускат залата, в която тя се съхранява.

Иначе ще им се налага да обясняват защо тази корона се показва и представя като „турска“. След като е добре известно, че османските владетели не са носили европейски корони като атрибут на своята власт. В описанието на короната се съобщава още, че тя е изработена в Италия, като това прави объркването още по-голямо. Всъщност заслугата днес да знаем, че „короната на Бочкай“ е короната на Второто българско царство е на унгареца Тамаш Секереш.

По времето, докато живее и работи в София, по рисунки, стенописи и извори той установява, че короната във виенския музей е Калояновата. Тя е характерна и се отличава от тези на други източноправославни владетели. Изработена е по римокатолическите образци, има формата на купол и е инкрустирана със злато и скъпоценни камъни. Положена е върху главата на цар Калоян от папския пратеник кардинал Лъв, който го обявява за български крал. И именно тази „папска“ корона се предава в продължение на два века до падането на българската държава под османска власт.
НАШ ДЪЛГ Е ДА СИ ПОИСКАМЕ КОРОНАТА ОТНОВО!