На 19 януари 1878г. в крепостта Сен Жан д’Акр или Акия в Палестина, окован в тежки вериги умира Иван Танков Козарев – Боримечката.
Той е български революционер и национален герой.
Един от най-атрактивните образи в романа „Под игото“ – огромният исполин, който изрева от скалата на Зли дол, за да предупреди съселяните си за първия експеримент с черешовото топче.
Той е син на козар и баща му го оставя неук, затова той също пасе кози или ходи за дърва в гората. Проявява се със залавянето на две мечета и оттогава се прочува с името Иван Боримечката.
Още на 19-годишна възраст Танков се жени за съгражданката си Гина. Раждат им се няколко деца, от които оцелява само роденият след въстанието най-малък син Петко.
По време на Априлското въстание Боримечката е 24-годишен.
Макар и неук той се е среща с членовете на революционния комитет, от които получава нареждания за изнасянето на черешовите топчета при позицията „Зли дол”.
След разгрома се скита три дена из планините заедно с други двама въстаници.
На 1 срещу 2 май 1876 г. тримата се промъкват посред нощ в Копривщица, но на другия ден са заловени от войниците на Хафъз паша.
На 15 август 1876 г. софийският съд осъжда Боримечката на вечно заточение. Изпращат го в цариградски затвор, заедно с други въстаници от Копривщица и Клисура.
Там Боримечката лежи до 14 ноември 1877 г., когато го натоварват на кораб и го отвеждат в крепостта Сен Жан д’Акр.
Тя по това време е препълнена с български заточеници.
За разлика от повечето, които оцеляват, Боримечката не доживява своето освобождение.
Поклон пред паметта на героя от Априлското въстание