„Аз клетва съм дал…“

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

„Аз клетва съм дал … „
Участници в четата на Христо Ботев от Ловешкия край
Героичният подвиг на Ботевата чета е върховният епилог на най-могъщата изява на националната революция – величавата Априлска епопея от 1876 г. Създаването на четата било приложение на комбинираната тактика предложена от Ботев в комитетския орган „Знаме”, с която се давало възможност на българската революционна имиграция да се включи в националноосвободителното движение.
На 17 май 1876 г. те стъпили на родния бряг с викове „Да живее свободата, да живее България”. Но времето не им даде шансове …. България беше в пламъци.
Четата на Христо Ботев наброявала около 250 души четници, от които 38 от Ловеч и околните села: от Ловеч – 9 души, от Тетевен – 11, от Троян -4, от Микре -5, от Гложене, Българене и Троянски колиби – по двама и от Орешак, Бели Осъм и Сопот – по един. Били много млади, предимно обикновени ратаи, дребни занаятчии и селяни, които притиснати от неправдите и тежкия живот, емигрирали. Имало обаче и такива като Димитър Икономов и Христо Ганковски от Троян, Кольо Семов от Микре, Никола Астарджиев от Ловеч, произхождали от заможни семейства, но те предпочели борбата за освобождение на България пред охолния живот.
При първото сражение, което води четата на 18 май на Милин камък, загиват 30 четници, между които и Данаил Драганов и Станьо Хитров от Ловеч, Иван Цанев и Тончо Кунчев от Тетевен, Никола Богданов от Сопот и Пенчо Ралински от Бели Осъм. Кулминацията в подвига на четата е боят при Камарата, Купена и Околчица на 20 май, който свършва със смъртта на Ботев. Четата се пръска из Балкана, като води престрелки с черкези и башибозуци. Тук намират смъртта си Васил Георгиев от Троян, Илия Пандурски и Дако Йонков от Гложене.
Трагичен е случаят със Стоян Господинов от с. Българене. Той бил в групата на Никола Войновски, която се отделила от четата и потеглила към Троянския балкан. В околностите на с. Шипково се подслонили в запустял хан, но били предадени от братята Пенчо и Петър Батоша, ратаи на чорбаджи Бальо от същото село. Ханът бил ограден от черкези и башибозуци, които открили огън по четниците. На призива да се предадат Стоян заявил „Аз клетва съм дал пред войводата, че жив няма да се предам”. Захапал дулото на револвера и се самоубива. Главата му била отрязана, набучена на кол и разнасяне из улиците на Троян под звуците на зурли.
Групата на Димитър Икономов от Троян, в която били Пенко Грозев от Българене и Васил Младенов от Тетевен, е заловена в с. Литаково, Ботевградско. Сава Младенов от Тетевен е убит при престрелка в Тетевенско.
Единствено Пеньо Йончев от Асеневци и Тодор Кочков от с. Микре били осъдени на смърт и обесени на 29 юли 1876 г. в Русе. Всички заловени четници били съдени в Русе и София и изпратени в Цариградската тъмница. След обявяване на Руско-турската война 1877-1878 г. са разпределени в различни затвори на Мала Азия, като най-много в крепостта Акя или Сен Жан д’Акр, намираща се на брега на Средиземно море в Сирия. Тук били и повечето от ловешките четници.
След сключването на Санстефанския мирен договор били адмистрирани и пуснати по родните им места. Някои от тях, верни на своите революционни идеи, решили да доведат борбата до край. След амнистията заминали за Румъния, а оттам за Русия, и в Българското опълчение се записват Хицо Лазаров от Ловеч, Славко Иванов от Тетевен, Никола Астарджиев от Ловеч, Христо Гадевски от Троян, Кольо Семов от Микре и др. За изключителен героизъм в боевете на Шипка, Шейново и Стара Загора са наградени с ордени и медали от руското главно командване.
След освобождението на България от турско робство някои от четниците активно се включват в обществения живот. Димитър Икономов от Троян бил народен представител във Великото народно учредително събрание в Търново през 1879 г., Никола Астарджиев от Ловеч става словослагател в Държавната печатница в София, а други заемали различни държавни длъжности.
Н а р. г л а с (Ловеч), IX, № 71, 21-23 юни 1996, с.6

 56 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)