Стефан Караджа побеждава Плиса Пехливан

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

„През пролетта на 1862 г. в Тулча се заженил някакъв богат турчин и както на всяка турска сватба имало и борби.Турчинът не бил скъпчия и поканил все прочути борци.
Ето какво разказва за тези борби съвременникът на Караджата Атанас Пачев:
„На определеното място заварихме хиляден народ – турци и българи, любопитни да видят борещите се.В определеното място се разхождаха няколко горделиви и важни пехливани.Всички бяхме устремили погледите си към тях.Но най-голямо любопитство будеше непобедимият Плиса Пехливан.Той се познаваше отдалече.Голиятският ръст и бабаитският му кайфет го правеха по-силен отколкото беше.“
Борбите започнали и както винаги до сега непобеждаваният до тогава Плиса Пехливан се справил с всичките.
Той вече поглеждал към наградите: оседлан кон, младо биче и др., когато тръгнал да обикаля алая (мястото, на което се провеждат борбите).
Според обичая, за да бъде признат за победител, борецът трябвало да направи три кръга, което значело: „Няма ли друг съперник?“
Плисата не бил изминал още първия кръг, когато някакъв смелчага изпляскал с ръце и като си запробивал път през навалицата, завикал, че иска да се бори с победителя.Настанало оживление.Плисата се надигнал на пръсти да го види.Идващият срещу него бил Стефан Пазвантчето.
„Караджата – продължава разказа си Атанас Пачев, приближи гордия пехливанин.Гаази Плиса го изгледа пренебрежително, усмихна се, което по всичко изглежда разсърди младия борец.И той без да си обуе пехливанските каспети, препаса само широките си, дънести панталони.(Турците са практикували така наречената „мазна“ борба.Макар да се е чувствало известно влияние, българите успели да запазят „сухата“ борба, практикувана от тях още преди робството.Не един път, какъвто е и случаят със Стефан Караджа, макар да са се поставяли в неизгодно положение, българите излизали да се борят с турците без да се мажат с масло).
„Зурлите и тъпаните изпълниха цялата околност с неописуемо възбуждение.Трясъкът им заглуши провикванията на тълпата.Борбата започна неравно и обещаваше да бъде жестока…Ние, българите изтръпнахме от уплаха…Но скоро просия пред очите ни.Не бяха минали още 4-5 минути и Караджата се впи в снагата на турчина.Ето че благодарение на своята жилавост и сръчност той повали своя съперник.Гаази Плиса се пльосна на гърба си като риба.В същия миг Караджата скочи и на четири страни поздрави публиката с вдигната ръка.Настана смущение.“
Турците настръхнали.Чули се гласове, че „очите на Плисата не гледали към небето“, че се бил подхлъзнал и паднал случайно.Тогава въпреки усещанията на приятелите си, Караджата гласно се провикнал, че е съгласен втори път да се преборят.
Пак запищели зурлите, отново вплели мишци борците.Ала и този път Стефан успял да просне Плисата по очи на земята.И когато вече се опитвал да го обърне възнак, разярената турска тълпа нахълтала в алая и започнала да линчува победителя.Настъпила суматоха, наскачали заптиетата.Втурнали се в алая и някои по-смели българи.Те успели да качат Караджата на някаква каруца и го измъкнали.
После той се укривал в разни български къщи в Тулча.
Наскоро след това той направил и някои други грехове към турците, поради което трябвало да напусне Османската империя.“
Из брой 299 от 4 август 1868 г., вестник „Дунав“.

 91 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)