„Лидер.Бг“ с интервю към Иван Тренев – Истината за Васил Левски

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

„Аз, Васил Лъвский в Карлово роден,
от българска майка юнак аз роден,
не щях да съм турский и никакъв роб,
същото да гледам и на милият си род.“ – Васил Левски

Днес имаме огромното удоволствие да ви срещнем с Иван Тренев.

Иван Тренев е изследовател на българската антична история. Сценарист на документалния филм „Ботев отвъд понятното“.

Автор на книгата “Раковски – 200 години безсмъртие. Един световен мъж.“ Съавтор на книгата „Ролята на масонството в борбите за освобождение на българите от османско иго“ заедно с проф. Евгений Сачев и Александър Алексиев.

Иван Тренев се среща няколко пъти с британска българистка Мерсия Макдермот, която посвещава 30 години от живота си в България за изследване биографиите на Васил Левски, Яне Сандански и ВМРО.

Запознава се и с дъщерята на Че Гевара – Алейда Гевара и именно тя му разказва, че Че Гевара е бил последовател на делото на Васил Левски.

Днес с него ще говорим за това, познаваме ли наистина Васил Левски? Колко важна е била неговата личност за европейската и световна политическа и революционна дейност на 19 век? Предаден ли е? И защо е важно да помним завета и делото му?

Здравейте, г-н Тренев. За нас е огромна чест да сте наш гост именно в деня, в който честваме нашето жадувано и изстрадано освобождение, и на който си спомняме и отдаваме почит на всички онези мъже, които живеят и умират, в името на нашата свобода. Васил Левски – символът на нашата борба за освобождение. Едва ли има българин, който не познава поне отчасти неговото велико дело. И все пак, всяка година се появяват нови данни, различни теории за неговата личност. Според вас, познаваме ли го наистина? Кой е истинският образ на Васил Левски?

Портретът на Левски е познат на всички: от първолака до професора. По веригата всеки е убеден, че е българин. Пак по веригата едни знаят Ботевото стихотворение, че е обесен, други – че е дякон, трети – че прави революционна борбена мрежа. Само някои сърцати българи по-безкористно разтварят аналите, съобщават прочетеното и … си пазят главата от тоягите. Защото пак ще им трябва. Но в личен план истината е, че за много българи, Левски е съвсем непознат. И това не се „набива“ в главите чрез медии или 45-часови лекции. Това е много личен и сакрален труд на вопиющата нужда да постигнеш висотата, да се слееш с нея. Левски е имал 100 лица за гонителите си, но Левски има много повече образи – във всеки българин по един. И всеки българин трябва да изяви своя образ на Левски, за да обобщим титана, който е той. Но преди да осъзнаем и разберем Левски, трябва да се разчисти обществената памет и мислене. За никого не е тайна, че общественото мислене се моделира като глина. Срещу българското мислене „грънчарите“ свободно работят дори в България, даже с български заплати. Това е великата заблуда, назована от г-жа Елинор Рузвелт 1940 г. – „демократични права на човека“ (правото да лъжеш, да говориш и да манипулираш с лъжи като твое право на мисъл и говор). Когато се узакони отношението към българското историческо и културно наследство и БИТИЕ , ще бъдат дирижирани и нелоялните вмешателства.

Бил ли е наистина Левски масон, каквито твърдения се изказват, в последните години?

Ценностната система на масонското светоусещане и светоглед в личното и в масовото съзнание се опира върху значението на повелята на времето: „Познай сам себе си“. Този девиз е изсечен с големи букви върху фронтона на Аполоновия храм /8 в. пр. Хр./ в религиозния център „Делфи“. Масонството е синтез на категориите разум и морал, през който се пречупва социалната значимост на смисъла на човешкото съществуване. Васил Левски е представител на българските национал-революционери и просветители масони с европейските и световните си братя, в т. ч. и с османските, и с руските масони. Целта представлява съзнателно и умно организиране на народна борба за политическа и социална свобода. В този смисъл Васил Левски е масон. Самият Васил Левски казва, че се е клел още от 61 лето! Това е масонско съзаклятие. Неговото посвещение започва още от 1861 г., когато той е посветен в ложата „Ориент“ – смесена по националности масонска ложа на остров Халки (днес квартал на Истанбул). Един от гарантите му е бил Иванчо Хаджипенчович. Там не е имало разлика между вяра и етническа принадлежност. Всички са били равни! За това свидетелства д-р Христо Стамболски! Васил Левски е членувал и в промасонския комитет, създаден от Георги Раковски – „Тайната дружина на верните приятели.“

Колко важна е била личността на Левски, не само в нашата, а в световната действителност по онова време? Посещавал ли е наистина Великобритания и Канада?

Васил Левски е много важна личност за европейската и световна политическа и революционна дейност на 19 век. Васил Левски е национален български герой – светиня. Васил Левски можем да разглеждаме в балкански мащаб, защото той обобщава възгледите за всички, които робуват, както на османския ботуш, така и на всеки друг деспот. 19 век неговото явяване на световната, бих казал, сцена, е явление, което разтърсва не само българското сърце.

Левски е имал врагове – спънки в неговата работа за подготовка на народната маса за въстание. Тези противници историята ни разказва, че са значими – какъвто е генерал Николай Игнатиев, българският Любен Каравелов, нищожната личност – Димитър Общи и др. Това показва, че дейността на Левски е била не само забележима, но е била конкретно и непрекъснато следена от две империи! Дейността на Левски е била в разрез преди всичко с имперската руска политика. Дейността на Васил Левски е смущавала конкретно османския феодален деспотизъм. Знаем, че Европа е познавала Васил Левски. Затова съдим от библиотеките, в които се намират документи и писмени следи за неговата работа. Левски за този век и особено втората половина на 19 век е личност, която доминира над много останали със своето космополитично и хуманно поведение и мислене. Той е ненавиждал всяко робство, без значение в коя част на света то съществува.

Да, Васил Левски е бил в Англия. Той е изпратен там, след посвещението му като масон в ложата Ориент, от българските масони с цел да направи сделка за закупуване на военен вапор от една италианска корабостроителница. Среща се с представител масон, съдружник в корабостроителницата на Алфред Нобел. От там Васил Левски е прехвърлен в Лондон. Там се запознава с представители на английските масони и революционери. В Манчестър му е подарен и бележника „AGENDA”. За съжаление този военен вапор е конфискуван от османските власти в района на Истанбул. Левски се налага да се прибере обратно в родината и по-късно да постъпи в Първа българска легия.

Повече информация за Васил Левски и Канада ще се разбере в допълнително изследване, което подготвяме за 150 г. от обесването на Васил Левски през 2023 г.

Има ли истина в твърдението, че Мустафа Кемал Ататюрк („бащата на турската нация“) е държал снимка на Васил Левски на бюрото си?

Да. Мустафа Кемал е държал снимка на Васил Левски в кабинета си като държавник, защото той е уважавал делото на Васил Левски. Кемал получава проектоустава за новата република Турция лично от Димитър Рашев – син на Венета Ботьова. Двамата са масони и са приятели. Проектоуставът за новата република Турция е писан лично от Васил Левски, Христо Ботьов и княз Владимир Черкаски като проектоустав за новоосвободената република България. Княз Черкаски е трябвало да стане първи княз на България след 1878, но е убит малко след подписването на мирния договор.

Според някои твърдения, снимка на Левски е намерена и в джоба на Ернесто Че Гевара, при неговото залавяне. Има ли доказателства за това?

Да, Ернесто Че Гевара носи снимка на Васил Левски лично у себе си. Той е бил поклонник на делото на Васил Левски. Че Гевара е идвал няколко пъти в България и е правел опит да напише биография на Георги Димитров и Васил Левски.

Все повече историци изказват мнение и представят доказателства, че няма предателство спрямо Левски и залавянето му е било или случайно, или логично продължение на събития, случили се преди това. Предаден ли е Левски и каква е ролята на Любен Каравелов?

Всички така наречени историци, които представят доказателства, че Васил Левски не е предаден, смятам, че трябва да публикуват в книга тези свои „доказателства.“ Защо? Защото това е изконна българска болка и вечен български въпрос: кой обеси Левски? Всички казват турците. Историците да представят документалните си свидетелства в книга. Аз имам друго мнение: историците, които твърдят, че Васил Левски не е предаден, просто не коментират всички исторически факти. Какви историци са тогава?

Аз превеждам факти, вече документирани в книга, че веригата от български предателства започва от Величка Хашнова. Няма да квалифицирам личностните й качества. Историците твърдят, че тя е вярна на Левски, но турските документи твърдят, че тя е вярна на собственото си чувство за семейство и съхранение на живота. За да спаси брат си, баща си, собствената си глава тя обещава информация и това го документират днес турските документи при нейния разпит. Тя получава първа писмото чрез куриер, с което й се съобщава, че Левски ще пристигне в Ловеч. Хашнова е една от арестуваните в конака. Тя е склонна да обади, че Васил Левски ще дойде в Ловеч, както й съобщават в писмото. Тя е заплашена, че не само главата на брат й, на баща й, но и нейната ще бъде отсечена. Така тя съобщава новината, че ще дойде Левски в Ловеч, но не издава името на куриера.

Независимо от всичко куриерът след като пренощува в Ловеч е убит, след като се завръща в родното си място. Хашнова получава тескере като награда, за да ходи в София и да види брат си Марин. Васил Левски предварително вече се е усъмнил в Хашнова, защото нейното съобщение, че получава анонимни, подхвърлени писма в двора си, му се струва фалшива новина.

След връщането си от София, Хашнова започва атаката срещу поп Кръстю. Претекст е: кой е председателят на ловешкия революционен комитет. Графологична експертиза на Министерство на правосъдието в София доказва категорично, че поп Кръстю не е председател на комитета, а това е Марин Луканов. Освен това в писмо, на Хашнова е наредено да предаде архивът на Сирков (поради съмненията на Левски), че мястото не е сигурно. Хашнова разбира, че Левски идва именно за архива в Ловеч, но като не знае кога, тя гледа на своето съобщение в конака като на обикновени приказки.

Това, обаче за турците е най-сериозният и най-конкретен сигнал в цялата одисея на Левски. Те започват активно дебнене с много явни и тайни агенти, включително конни заптиета. Всъщност Васил Левски е тръгнал с една единствена цел – спешна – да говори най-вече с Каравелов, защо трябва да вдига бунт. Това е неволно изпуснатото предателско действие на Любен Каравелов. На него му е наредено да започне някакъв бунт, който да разсея турците и да помогне на Русия за организацията на евентуална бъдеща война.

Каравелов върши активно предателство. По пътя за Къкрина на 26 декември 1872 г. Васил Левски и Никола Цвятков са разпитани от конно заптие, но минават безпрепятствено – то не разпознава Васил Левски. В Къкринското ханче следва по мое виждане следващото малко предателство на Левски, неизяснено от българската историография до този момент.

Собственикът на хана Христо Цонев – Латинеца посреща двамата приятелски. Настанява ги и отива при другата група посетители в хана в съседната стая. По-късно Христо Цонев – Латинеца под претекст, че ще търси кон излиза за дълго време. Връща се призори.

Без да навлизаме в подробности съобщавам, че поп Георги Антимов още през 1925 г. е бил посетен от Данаил Кацев – Бурски, който идва в Ловеч да говори с него за Васил Левски. Кацев знае, че попът бил другар на Тодор Кирков. Бил изненадан от разказаното. Поп Георги категорично отсичал, че поп Кръстю не е предател, а предателят е друг при това жена! Тя е дошла да се изповядва при попа в предсмъртния си час, но свещеникът не може да разкрие тайната на изповедта!

Когато Кацев отново търси поп Георги, научава, че е починал, а неговият тефтер е изчезнал! В същото време в Ловеч започват странни събития. В семейството на поп Лукан, малката му дъщеря Яна – съвършено непозната за българските историци – разказвала, че усещала какво е вършела нейната кака Величка Хашнова. Тя разказала всичко на мъжа си Петър Маринов, а той се поразприказвал тук-там. Марин Луканов, тогава изявен поборник и кмет на град Ловеч, чул приказките по кафенетата и заплашил Петър и Яна с убийство! Те се спасяват в село Ветово, където Петър умира.

В същото време Данаил Кацев – Бурски тръгва по следата. Той разговаря с Васил Бочев – член на Троянския РК и научава, че куриерът Генко Маринов е занесъл писмото в Ловеч за идването на Левски, а единствено Хашнова е тази, която е съобщила новината в конака. Дочо Дулев разказва: „Аз, Дочо Дулев, в 1954 г. лично ходих в Ловеч при учителя пенсионер Гено Иванов, най-отговорно ми каза, че лично от поп Г. Антимов знае, защото го е чул от Михаил Векилски – бивш служител в конака в Ловеч, а поп Г. Антимов бил изповядал предателя на Васил Левски. Била е жена – сестрата на Марин Поплуканов!“

Любен Каравелов е спорна личност в историята на България! Историографите крият през годините, че Любен Каравелов е проучен от Азиатския департамент на руското външно министерство още на 20 г. Той престоява 10 години в Русия. Никой не знае какво е учил и завършил официално. След 10 години получава назначение като руски кореспондент в Сърбия – Белград. До края на живота си той има директна връзка с Генерал Николай Павлович Игнатиев, на когото докладва всяка стъпка на Апостола и всяко събитие европейско, и конкретно българско, и получава нареждания! Любен Каравелов става руски агент 509 с кодово име „Южен славянин“. В основата на множество предателства, спрямо Васил Левски, Раковски и Ботев се проследява и неговото участие!

Обявихте се против канонизирането на Левски за светец. Защо?

Васил Левски не трябва да бъде канонизиран, защото смешното усилие, да се прави Васил Левски на богоугоден молещ се на колене монах, е не само простовато, не само некултурно, то е явно предателство на българския въпрос за свобода. Васил Левски е непоклатима скала на българския борбен масив. Никой не може и не трябва да „запопва“ Левски, защото високата хуманност и моралност на Левски от сегашното българско мислене е НЕДОСТИЖИМА! Днес българите са псевдо религиозни, защото традиционно се кръстят винаги и вън от черквата, и по навик! А за Левски, Богът е бил в него самия и от него самият зависи борбата и изхода за свобода!

Защо е важно да познаваме и да знаем истината за Васил Левски? Какво ни дава това знание днес?

Защото, ако наистина успеем да задълбаем този въпрос ние ще опознаем първо себе си и възможностите си – каква частица от Левски носим у себе си, и дали можем въобще да стигнем до неговото ниво. Левски значи свобода, а ние, във всеки момент от Освобождението до днес, не сме свободомислещи: винаги имаме наложени ориентири и посока!

„Миналото има власт над бъдещето, само ако то живее в настоящето!“

 108 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)