Много хора се бъркат между стария, юлианския, и новия грегориански календар.

Преминаването от юлианския към григорианския календар не става едновременно във всички страни.
Новият календар е наложен от папа Григорий XIII през 1582 г. (4 октомври е последван от 15 октомври). Страните под негова власт, Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други, като Франция, съвсем скоро след тях. Англия и протестантските страни приемат григорианския календар през XVIII век, а източноправославните – чак в началото на XX век.
Старият календар се е отделил от движението на слънцето с 13 дена и вече не съответства на слънчевите духовни празници на дедите ни. Това постепенно се случва и с новия календар. Дължи се на разликата от няколко секунди между предходна и следваща година. Единствено Древнобългарският календар с въвеждането на Еднажден / Игнажден взима тази разлика в предвид.
В Юлианския и Грегорианския календар съществуват и различен брой високосни години, но те не са достатъчни, за да прецизират календара. Ето защо разликата между двата календара ще се увеличава. Сега тя е 13 дни, но преди 1900 г. е била 12 дни.
Най-точен е Древнобългарският Слънчев календар. Именно по него Дедите ни са празнували народните ни празници, които ние пазим и до днес