Етническата принадлежност на готите обитавали Балканите е важно, защото тези хора са част от нашия народ. За Прокопий, Йордан, Орозий, Изидор Севилски и др., готите са същия народ, който в по-стари времена е наричан гети, т.е. касае се за антични българи. В периода 550 – 560 година те обитават земите в лоното на Стара Планина, наречени са огромен народ и няма сведения някой да ги е избивал, или прогонвал. B региона, в който Йордан разполага готите няма германски названия на селища, реки и местности, същото важи и за територията на Южна Румъния, а и Южна България.
Самите готи са изобразени с антично българско облеклно. Това може да се види ясно на фриза от саркофага на император Клавдий Готски. Готите не само са изобразени като гетите от по-стари времена, но и самият им антропологичен тип е характерен за балканското население, и е твърде различен от германския антропологичен тип. Готите са представени като хора с къс или средно висок череп и високи скули, докато германите са с дълъг череп и ниски скули.
Не само антропологичния тип на готите доказва, че те са стар балкански народ. Същото важи и за езика им. В земите обитавани от готи намираме топоними и хидроними съдържащи елементи като бара = бара (рекичка), река = рѣка (река стблг.), виса = вьсь (село, селище стблг.), пале = поле, друвета = дръвета (дървета). Тази информация е от огромна важност, но е напълно пренебрегната от учените.
За сметка на това, езикът на един германски ръкопис, намерен в Западна Европа, е определен за готски, въпреки, че Йордан е пределно ясен: Библията е преведена само за готите от нашите земи, а не за готите, които напускат Тракия (историко-географска област). Преведен е Стария Завет без Книгите на Царете, а в Западна Европа е намере превод на Новия Завет. Следователно няма никаква причина езикът от ръкописа, наречен Codex Argenteus, да бъде свързван с готите от нашите земи.
Това обяснява и защо на наша територия няма нито един топоним, съдържащ елемент като brunna – извор, flodus – река, rinno – течение, река, gawi – област, grundus – земя, hauhs – високо, thaurp – село, поле, haims – селище, място, bagms – дърво, stads – град, селище, wigs-път. Въпросните думи се срещат в набедения за готска библия ръкопис. Разбира се и тази важна информация е напълно пренебрегната от историците и езиковедите.
Следващи покорно постулата, че обитавалите Тракия готи са германи, редица учени правят сериозни грешки. Подлагайки на анализ споменатата от Прокопий готска дума БАЛАН – кон с бяло пенто на челото. О. Мехнен-Хелфен смята, че БАЛАН принадлежи на германския език и изобщо не си е направил труда да провери, че БАЛАН е българска дума за животно със светъл цвят, като като коренът е прилагателното бал-бял. Самата постройка на балан е като на други български думи като българан, великан, да не забравяме и лични имена като Батан, Вълкан, Драган, Гроздан. Прочее, регистрирано е даже готско име Bulgaranus, което не е нищо друго, освен нашето Българан.
Готски имена са също Видимир, Витимир, Остро, Caвa, Видигой, Бериг, Гнив, Радагаст, Меч, Свинтила, Рецесвинт, Вамба. Тях манипулаторите не са успели да заличат от историческите извори, но пък и езиковедите проявяват плахост и не пледират за българския характер на въпросните имена. А се знае добре, че за съседите ни сърбите, ние българите се явяваме потомци на готите. Юлия Хаджи Димитрова представя точни цитати в книгата си Готи, сиреч Гети.
Готите играят важна роля в историята, те са един от народите, които предопределят съдбата на Рим. Готите играят важна роля и на териториите на Франция и Испания, където поемат удара на арабската армия на Тарик, чиято цел е да завладее Европа, по същото време, през което княз Тервел разбива друга арабска армия, нахлуваща през Босфора. За подвига на Тервел и неговите бойци се знае добре, но за саможертвата на готите в Испания се знае малко, а именно това, че забавят арабите, спасява западноевропейците от робство.