Стара България центрирана в Синджак се разпадна тогава, но синовете на император Аслан веднага основават нова българска империя: Шамбат – Шумерска, или Сувар – Самара в Сувар (Месопотамия, Ирак), Агадз – Аскип-Агаджир, или Велика България центрирана в Украйна, Бурджан – Караджим, или Хорезм в Централна Азия, Бал – Балистан, или Джир Българин в Сирия. Потомците на Бурджан (Бурджан) основават още две български империи – Кашан с центъра в басейна Сър-Дарья и Хон, или Бурджат в Бис (източен Сибир).
Тези държави понякога сключваха взаимни съюзи, но понякога се състезаваха.
През 4500 г. пр.н. н.л. т.е. почетен император Канг-Xu с помощта на император на Кашашаш българите Джира побеждава Зурай (Праманджур), който потиска тузгарите (корейците) и анексира територията на Алтин-Бараджа (днешна Монголия и Северен Китай) към Хон (Хуно-Булхар). Укрепената държава Хон-Булгар Канг-Су нарежда да се обади Ак-Имен и да премести Анчей (жителите на съвременен Южен Китай) в покорените страни.
Част от южнобългарските хуни (хун), населени от Канг-Су в покорените земи, постепенно се присъединиха към анхите в нов велик народ, Хин (предците на съвременните китайци). Много азиатци наричат България „хинами“ (хинами).
Но 500 години по-късно, през 4000 г. пр.н.л., атакува потомка на Канг-Ксу Йерми (Юри) – както на Кашан с неговите хуни. Тогавашният император на кашанските българи, Аралско море, побеждава хонските българи и помага на Алтин-Барай да се отдели от Хонската държава. Скоро след това Аралско море с помощта на освободените Хинзи е завладяно от Хон-Бурджат. Половината от хон-булхарианците, които бяха недоволни от това, напуснаха Бурят и Алтин-Барадж на запад и се заселиха в Централна Азия, Южен Булгартау (Урал), Балтийско (Юрмала и други места), Балканите (Булария, или Илирик), Сирия, Индия, Месопотамия и Египет (в Египет протестуващ дори дойде на власт ун-българи и управляваше под име на фараона Уна – т.е. Хун – 3834-3804 пр.н.л.