Куманите са българи

Сподели сега

Кои са куманите ?
По повод на една снимка от Музей във Велико Търново.
Още от 1078 г. куманите присъстват южно от р. Дунав,
а през следващите два века те оставят дълбока следа в историята на Източна, Централна и Югоизточна Европа.
И те като българите са обявени от нашите и съветските/руските/ историци за тюркски народ.
А всъщност се оказва, че куманските преселения, са предизвикани от монголо-татарското нашествие, което завладява Киевска Рус.
Интересно, защо тогава куманите ще бягат от „събратята си“ ?
Интересен спомен за куманите и българите се съдържа в един апокрифен ръкопис,
озаглавен „Сказание на пророк Исая как ангел го възнесе до третото небе“ („Българска апокрифна летопис“).
В текста, освен всичко друго, се разказва как старозаветният пророк бил водач на преселението на една част от куманите,
които са наричани българи.
(„„Koumani, rekomi Blgare”),
в карвунската земя, т.е. Южна Добруджа …“
Стари сръбски летописи, писани през втората половина на XIV век,
като разказват за битката при Велбъжд, споменават българския цар Михаил Шишман (1323-1331г.)
като „скитски началник“./ Cf. Н. Радојчић, Законик цара Стефана Душана, Београд 1960, 84.
Љ. Стојановић, Стари српски хрисовуљи, акти, биографије, летописи, типици, поменици, записи и др. ”, Споменик Српске краљевске академије 3 (1890) 190-193. /
У някои ромейски писатели „скити“ се наричат както куманите, така и татарите,
за които е известно, че са участвали в българската войска при Велбъжд.
Впрочем, в този контекст,
под „скитски” съвсем сигурно не се подразбира „татарски”,
защото в същите текстове татарите са назовани отделно с истинското им име.
А ние знаем вече, кои народи са били наречени „скитски“ от старите автори.
През 1236 г. татарите начело с хан Бату прегазват земите на куманите.
Куманите се насочват към България
и в страната ни нахлува огромна бежанска вълна.
Българите и техният цар Иван Асен II приемат сърдечно старите си верни съюзници.
Аристокрацията получава важни постове в държавния апарат,
а населението, ако се съди по топонимите Куманово, Куманец, Куман, Кумански юрт и много други, е заселено в плодородни полета и равнини по цялата територия на държавата.
След няколко десетилетия името им изчезва завинаги.
Асимилацията им, като и на другите заселници, е улеснена от приемането на християнството и от смесените бракове.
При такова сериозно заселване в българските земи ,
ако куманите, узите и печенезите бяха с „дръпнати очи“ това би трябвало да се усети и в генофонда на днешния български народ.
Но вие сами можете да си дадете отговор на този въпрос.
Защо за куманите няма почти никакви данни ?
Защото,
според някои автори куманите всъщност не са народност.
Те са една перфектна скитска конница
– най-добрата помощ на Българите.
Защо помощ, а не съюзник?
Защото куманските военачалници са подчинени на Българските,
а както е обикновено в тия времена (12-13в.) – направо на царя, който играе ролята на върховен военачалник.
Както случая с Михаил Шишман наречен “скитски началник“, т.е началник на куманите.
Куманската конница в периода след възстановяването на Българската средновековна държава наброява 4 000-10 000 конници.
По това време в цяла Европа армиите са наемни, като българската не прави изключение. Българската войска наброява около 5000 конници и 15 000 пехота и се набира само от българи.
Като включим и куманската конница това представлява една страшна армия.
Конницата е един поминък за народите оттатък Дунава,
тя осигурява на хората и сигурност в рамките на Българското царство.
В руските летописи куманите и сродните на тях кипчаци били известни и под името «половци»,
от старославянски «половъ»,
тоест «руси» или «жълти» (с жълти коси).
А по съвременните им колеги
– нашите и руски историци побързаха да ги „татаризират и тюркизират“.
А вие да сте чували за тюрки и татари с руси и жълти коси ?
През 1924 г. унгареца Бела Кошани е съгласен, че името „половци“ е означавало „светли,жълти или бели“ .
Руси и сини“ (синеоки) са били куманите и според Стефан Младенов/“Печенези и узи-кумани в българската история“/
така той определя също и гагаузите (от gök uz „сини узи‟).
Димитрий А. Расовски (1935) в труда си „Половцы“ твърдо приема, че названието на половците – „бледожълт, сламено жълт“ е било дадено по цвета на техните коси.
Та така, много станаха лъжите в нашата история, които ги виждаме за съжаление и по музеите в страната.

Loading

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)