Може би дарвинистката теория за човешкия произход скоро ще рухне напълно.
Учените надникнаха по-дълбоко в молекулите на ДНК и видяха там кодирана информация, чието присъствие ни прави нещо като биокомпютър със сложни генетични програми. Експерти от Института по квантова генетика се опитват да дешифрират мистериозния текст в молекулите на ДНК. Техните открития са все по-убедителни, че в началото е имало Словото, а ние сме продукт на вакуумния Супермозък.
Учените стигнаха до неочаквано откритие: молекулата на ДНК се състои не само от гени, отговорни за формата на лицето, ухото, цвета на очите и т.н., но най-вече от кодирани текстове. Освен това тези текстове заемат 95 – 99 процента от общото съдържание на хромозомите! И само 1 – 5 процента са заети от прословутите гени, които синтезират протеини. Основната част от информацията, съдържаща се в хромозомите, остава неизвестна за нас.
Според учените ДНК е същият текст като текста на книга. Но има способността да се чете не само буква по буква и ред по ред, но и от всяка буква, защото няма прекъсване между думите. Като се чете този текст с всяка следваща буква се получават нови и нови текстове. Можете да го прочетете в обратна посока, ако редът е равен.
И ако верига от текст се разгъне в триизмерно пространство, като в куб, тогава текстът се чете във всички посоки. Текстът не е неподвижен. Постоянно се движи, променя се, защото нашите хромозоми дишат, люлеят се, генерирайки огромен брой текстове. Работата с лингвисти и математици от Московския държавен университет показа, че структурата на човешката реч, текстът на книгата и структурата на ДНК последователността са математически близки, тоест това наистина са текстове на все още непознати за нас езици. Клетките говорят помежду си, точно като вас и мен – генетичният апарат има безкраен брой езици.
Човекът е саморазчитаща се текстова структура.
Нашите хромозоми изпълняват програмата за изграждане на организъм от яйцеклетка чрез биологични полета – фотонни и акустични. Вътре в яйцето се създава електромагнитен образ на бъдещия организъм, записва се неговата социална програма, неговата съдба, ако искате. Това е друга неизследвана характеристика на генетичния апарат, която се реализира по-специално с помощта на една от разновидностите на биополето – лазерни полета, способни не само да излъчват светлина, но и звук. Така генетичният апарат проявява своите потенции чрез холографска памет. В зависимост от светлината, с която се осветяват холограмите – а те са много, защото върху една холограма могат да се запишат много холограми – се получава едно или друго изображение. Освен това може да се чете само в същия цвят, в който е написана. И нашите хромозоми излъчват широк спектър, от ултравиолетово до инфрачервено, и следователно могат да четат множеството холограми на другия. В резултат на това се появява светлинен и акустичен образ на бъдещия нов организъм, а в последствие – и всички следващи поколения.
Програмата, която е записана върху ДНК, не би могла да възникне в резултат на еволюцията на Дарвин – за записването на такова огромно количество информация е необходимо време, което е многократно по-дълго от съществуването на Вселената. Това е като да се опитвате да построите сграда на Московския държавен университет, като хвърляте тухли.
Генетичната информация може да се предава на разстояние; ДНК молекулата може да съществува под формата на поле. Прост пример за трансфер на генетичен материал е проникването на вируси в тялото ни, като вируса Ебола. Този принцип на „непорочното зачатие“ може да се използва за създаване на някакъв вид устройство, което позволява да се въведе в човешкото тяло и да му се въздейства отвътре.
Институт по квантова генетика.