„Заклевам се в Бога, верата и честта си, че ще се боря до смърт за свободата на българите в Македония и Одринско…“

На 23 октомври 1893 г. в Солун, в стаята на Христо Батанджиев, роден в Гумендже, учител в Солунската българска мъжка гимназия и секретар на Солунската българска община, се събират още Дамян Груев от с. Смилево, тогава коректор в печатницата на Муратори & Самарджиев, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Иван Хаджиниколов от Кукуш, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско – учители и д-р Христо Татарчев от Ресен, лекар в Солун. Там те взимат решене за основаването на революционна организация. По спомените на Христо Татарчев:
„Три съществени положения легнаха в устава на революционната организация: цел, състав и средства. Като цел се възприе автономията на Македония, а като състав на организацията допусна се, щото всякой българин, от който и да е край, може да бъде член на организацията, след като се покръсти по установената формула – клетва пред евангелие и кама, като символ на отговорност пред Бога и отечеството, и то по убеждение, но не и по изнасилване личната воля. Това решение – да се допускат за членове на организацията само българи – ни се диктуваше от същността и характера на съзаклятието, поради което на първо време трябваше да се вербуват членове от ония среди, които бяха най-угнетени, интелектуално и морално издигнати, твърди и издръжливи по характер. В това отношение българският народ бе най-подходящ и надежден елемент и при това представляваше мнозинството в страната; така че революционната организация можа да се опре върху него без големи рискове. Сетне самите основатели на конспирацията изхождаха от средата на българския народ, тъй че тоя афинитет помежду им бе много естествен“.
Христо Татарчев. Вътрешната македоно-одринска революционна организация като митологична и реална същност. София, 1995 (ориг. Торино, 1934-1936), с. 26-27.