*ДУМИ ,КОИТО СЪЖИВЯВАТ МЪРТВИ КЛЕТКИ*
Учените успяха да докажат, че думите могат да съживят мъртвите клетки!
По време на изследването учените бяха изумени от огромната сила на думата.
Как успяха да постигнат това? Проучванията показват, че системите запаметяват условията на влияние върху тях и тази информация се съхранява в тях.
Да започнем по ред.
Още през 1949 г. изследователите Енрико Ферми, Улам и Паста изучават нелинейни системи – осцилаторни системи, чиито свойства зависят от протичащите в тях процеси.
Тези системи при определено състояние се държаха необичайно. Проучванията показват, че системите запаметяват условията на влияние върху тях и тази информация се съхранява в тях доста дълго време. Типичен пример е ДНК молекула, която съхранява информационната памет на организма.
В онези дни учените се питаха как е възможно една неинтелигентна молекула без мозъчни структури или нервна система да има памет, която надминава всеки съвременен компютър по точност. По-късно учените откриват мистериозни солитони.
Солитони, солитони…
Солитонът е структурно стабилна вълна, намираща се в нелинейни системи.
Изненадата на учените нямаше граници.
В крайна сметка тези вълни се държат като интелигентни същества.
И едва след 40 години учените успяха да напреднат в тези изследвания.
Същността на експеримента беше следната – с помощта на специфични устройства учените успяха да проследят пътя на тези вълни във веригата на ДНК.
Преминавайки по веригата, вълната напълно прочете информацията.
Може да се сравни с човек, който чете отворена книга, само стотици пъти по-точен.
Всички експериментатори по време на изследването имаха един и същ въпрос – защо солитоните се държат по този начин и кой им дава такава команда?
Защо солитоните се държат така?
Ученият Петр Петрович Гаряев проведе изследване.
Той се опитал да въздейства върху солитони с човешка реч, записана на информационен носител.
Това, което видяха учените, надмина всички очаквания – под влиянието на думите солитоните оживяха. Изследователите отидоха по-далеч – изпратиха тези вълни към пшеничните зърна,
Изследователите отидоха по-далеч – изпратиха тези вълни към пшенични зърна, които преди това бяха облъчени с такава доза радиоактивно излъчване, при която ДНК вериги се разкъсват и те стават нежизнеспособни.
След експозицията пшеничните семена поникват.
Под микроскоп се наблюдава възстановяването на ДНК, унищожена от радиация.
Оказва се, че човешките думи са били в състояние да съживят мъртва клетка, т.е. под влиянието на думите солитоните започват да притежават животворна сила. Тези резултати са многократно потвърждавани от изследователи от други страни – Великобритания, Франция, Америка.
Учените са разработили специална програма, в която човешката реч се трансформира във вибрации и се наслагва върху солитонни вълни, а след това те въздействат върху ДНК на растенията.
В резултат на това растежът и качеството на растенията се ускориха значително.
Проведени са и експерименти с животни, след излагане на тях се наблюдава подобрение на кръвното налягане, пулсът се изравнява и соматичните показатели се подобряват.
Изследователите не спряха дотук.
Проведени са експерименти върху влиянието на човешката мисъл върху състоянието на планетата. Експериментите са проведени повече от веднъж, като в последните са участвали 60 и 100 хиляди души.
Това наистина е огромен брой хора.
Основното и необходимо правило за провеждане на експеримента беше наличието на творческа мисъл у хората.
За да направят това, хората доброволно се събираха в групи и насочваха положителните си мисли към определена точка на нашата планета.
През и за няколко дни престъпността в града беше рязко намалена! Процесът на творческо мисловно въздействие е записан от научни инструменти, които записват най-мощния поток от положителна енергия.
Човешката мисъл е материална!
Експериментите са доказали материалността на човешките мисли и чувства и тяхната невероятна способност да се противопоставят на злото, смъртта и насилието.
За кой ли път научните умове, благодарение на чистите си мисли и стремежи, потвърждават научно древните общи истини – човешките мисли могат както да създават, така и да разрушават.
все пак от посоката на вниманието зависи дали човек ще създава или ще влияе негативно на другите и на себе си. Благодарение на своите чисти мисли и стремежи те научно потвърждават древните общи истини – човешките мисли могат както да създават, така и да разрушават.
Изборът остава за човека, защото от посоката на неговото внимание зависи дали човек ще създава или ще влияе негативно на другите и на себе си. Човешкият живот е постоянен избор и човек може да се научи да го прави правилно и съзнателно
Юлия Мамедова. Вижте по-малко