Българският език – езикът на първите хора!
български език най-древен език български народ най-древен народ веди българска религиозност първите хора
Българският език – езикът на първите хора! Древният ведически санскрит – един от най-старите индо – арийски езици, е произлязъл от древния български език на нашите прадеди, населявали земите ни от най-древни времена. Нашите праотци не само са дали начало на световните езици на човечеството, но са и предали и най-древните религиозни учения и мъдрост на съвременното човечество. Българите са най-стария човешки род, който се е разселил на Изток и на Запад, на Север и на Юг по цялата земя.
Това се потвърждава и от факта, че хиляди български топоними са разпространени из цялата Земя, а най-много от тях са запазени в Индия (http://www.parallelr…1-01-52-24.html) с разпространението и запазването на санскриткия език като езика на свещените Веди (от древнобългарския глагол ведам, зная) на шрутите (чутите), предаващи от ухо на ухо древна религиозна мъдрост, още преди възникването на писмеността.
Тази най-древна религиозна мъдрост е произлязла от нашите земи, а впоследствие разпространена из целия свят и световните религии- индуизъм, будизъм, християнство, ислям.
Учените са се обединили около идеята, че има обща Прото индийско-арийска религия и един общ език, който се е разслоил на различни езици (Вавилонската кула). Досега обаче е скриван фактът, че този прото език е древнобългарският език, говорен и до днес от българите, а българските руни са най-древната писменост в света!
Доказателства за общи думи, преминали в санскрит от българския език можем да намерим в следните общи думи:
kara -to act, work, – Sanskrit, also karma – action, deed, work, fate. – КАРАМ – карма
tamas – sloth, darkness – Sanskrit – ТЪМНИНА
kala „black, dark blue“ Sanskrit – калугер – чернодрешковец
jam – to eat, chew – ЯМ
kad – eat – Sanskrit – кът, кът за кокошки – яжте, яжте
kanana – throat- Sanskrit, – kanta –neck гърло. Викна кански !!!!!
stri – woman – Sanskrit – стрина
sakha „friend“ Sanskrit, – съкъ – приятел
dina „day“ Sanskrit, ден, and dinakara „Sun.“ – който прави деня
Veda Sanskrit – ведам, знам
kakh/gaggh – to laugh – Sanskrit – кикотя се
tan- to sound – Sanskrit, – звуча, тананикам
tantra – instrumental music, musical note – нота (тананикъм, зън-зън, зигъра-зан; на английски sing – пея)
kupa – well, pit – Sanskrit – копая дупка
bala – strength, stoutness – Sanskrit – боила
bal „to live, be strong“ Sanskrit – бол, силен, много
yug – to join,unite, mix-Sanskrit, – впрягам в иго, в ярем
also yoga -union, a spiritual discipline – иго, впряг, ярем, дисциплина
lul – to shake, agitate,- Sanskrit (люлея се)
dvau – two – Sanskrit – две
tri – three – Sanskrit – три
(http://rechnik.samoistina.com/)
Brahman – Sanskrit brahman; literally, growth, evolution, swelling of the spirit – бреме (нося), бременност, пълният с живот Абсолют – Браман (бремен)
chakra – Sanskrit cakra: wheel – колело, чакрък
Shruti – чути, предавани от ухо на ухо знания от Веда, неподвластни на времето
Смрити – смърти (смърт) – запаметени знания от Веда с временен характер на тематиката
„Tat Tvam Asi“ – Това съм аз! (аз съм Истината!)
Този религиозен израз на санскрит е от древните индийски Упанишади и дори от още по – старите индийски Веди (от древнобългарския глагол ведам, зная)! Той е основният постулат, върху който се гради религията Веданта (отново от ведам – зная), религията на истинското духовно познание, навлязла в Индия чрез древните българи траките.
Ето защо Веданта и нейната Йога система (система за свързване с Бога) изобилстват от български думи:
БОГАМ – така се нарича на санскрит състоянието на върховно блаженство и единение с Бога (с Богам);
БОГАР (човек на Бога, българ) е името на древен мъдрец от Южна Индия, прочут мистик, познавач на древните билки и скрити знания, за когото се твърди, че се е появил в Китай като Боян, където се е прочул като Лао Дзъ (http://palani.org/bhogar-biography.htm)
ДИРА (от българското диря, дира – търся) – човек, който търси и реализира единението с Бога и оставя диря и у другите със своето просветление!
ЖИВА – душа, това, с което върховният Бог Първичното съзнание Пуруша вдъхва живот в Първичната Праматерия Пракрити
ПЪРВАТИ – Първата Богиня-майка или още Деви
БУДА – Будният, просветленият е от племето на Саките (Скитите или Траките според древни летописци), и е бил със сини очи. http://sparotok.blog…e-shega.904779)
От племето на Саките е и Рама, един от най-изявените духовни водачи на човечеството преди Буда.
Според древните скрижали на Пураните племето на Саките се е наричало още племето на Слънцето и е обожавало Бог Сурва или Сурия, Бога на Слънцето, в така наречената Коладев – Коледа (семейно празнуване на божеството), български народен древен празник и до днес !!! А самият Буда е проповядвал на учениците си в Сарнат или Гората на сърните, чието българско значение и звучене се е запазило и до днес. Бащата на Буда Свободана и майка му Мая са с типичните български имена. http://en.wikipedia.org/wiki/Shakya
Бог Сурва (Бог на Слънцето) е едно от 5-те проявления на върховния Бог, като другите четири са: Вишну (Поддържащият живота), Шива (Трансформиращият, пробразяващият живота), Деви (Първата / Първати, Богинята – майка, женското начало), Вигниса / Ганеша (Бог на интелекта и мъдростта, този, който премахва пречките).
Намираме тази най-древна религиозност на земята най-напред в пред-тракийските обичаи на нашите деди, и в легендите за Орфей, и в тракийските вярвания и обичаи, и в народните ни песни и обичаи.
Намираме я и при Заратустра и в езика Авестан в Иран, а оттам религиозната традиция е пренесена и запазена въд Ведите и Санскритския език, Гитите и Упанишадите на Индия.
Намираме я и при древните египтяни и техният Бог на Слънцето, Богинята – майка на плодородието, Бога Шива или Хор на пробразяването и смъртта.
У нас българският език продължава да е пазител на древната религиозност на нашите деди, като доказателства за това са запазени и в прочутата Веда Словена – сборник от началото на 20ти век, в който са събрани български народни песни от района на Родопите и Странджа. Веда Словена разкрива пряка връзка от българската към индийската духовност. Преди 150 г. в Родопите пеят за Вишну, Агни и Сива (Шива). Откъде поробените българи знаят за тях и ги носят в народните си песни? http://www.spisanie8…venaFenomen.htm
И защо Веда Словена е така преследвана и неразпространена от нашите културни институции, отговорни за запазването на живия български дух, като дори и малкото й версии в интернет са сваляни и скривани!?
Характерно за езика и духовността на първите хора на земята – българите и българския им език, е вярата в единен Бог, който има три проявления Тримурти – Брама (Създателят), Шива (Преобразителят) и Вишну (Поддържащият живота); характерно е и почитане на Майката Природа и обожествяване на нейното плодородие, еднакво почитане и на мъжкото, и на женското начало в света, за което говорят множеството предтракийски и тракийски каменни олтари.
Природните стихии са били разбирани с проникновение поради заложеното в древните българи чувство за единение с природата и нейните сили. Древните българи са считали стихиите за свои братя и сестри и неправилно днес се интерпретира уважението на човека към природните сили за наличието на някакво многобожие и езичество. На всяка една природна стихия древните българи са дарили име и са я почитали като част от кръговрата на живота. Така например:
– Деус е Небето и бащата на всички природни стихии. Това е Небесният баща Сабадеус (Сабазий), който е почитан като Тракийския конник в тракийската религия. По-късно той е наречен Зеус или Зевс (Гърция), а също и Юпитер (Римляните), Дионисий и така нат.
– Сурва, син на Деус (Сабазий) е Слънцето или светлината, което язди колесница със седем коня (седемте планети), което говори за доброто познаване на астрологията от нашите деди.
– Агни е Огънят и неговият брат близнак Индра Гръмотевицата,
и още много други древни наименования на природните стихии, които с времето и със загубата на човешката неразривна връзка с Единството на Природата са били обожествени в пантеон от богове.
Преклонението пред Единия Бог в древните българи обаче е недвусмислено и то е пренесено както в древната персийска, в древната индийска, древната китайска, така и в древната египетска религиозност. Характерен за нашите деди е бил стремежът към единение на човека с Бога, символизиран от широкоразпространения древно български тракийски знак:
Този знак олицетворява вечния стремеж на човека от най-дълбока древност до днешни дни да се слее с Бога.
Едновременно с това Абсолютният Бог е почитан и в своето женско проявление и начало на Майката Природа с нейното плодородие и изобилие.
Древните българи са водели естествен и в пълна хармония с природата живот, като за тях кръговратът на живота и смъртта е бил приеман като възможност човек да научи Божиите уроци по време на своя настоящ живот. А смъртта е била облекчение и завръщане към Бога Създател. Ето защо при траките виждаме запазени тези древни религиозни учения с ритуалите им на тъгуване и оплакване при раждане на новороденото, което има да премине през тежки житейски уроци; и веселие и празнуване при погребенията, които са изпращали душите отново при Създателя им за покой и мир. Ето защо траките не са се страхували от смъртта и са плашили до смърт своите врагове в битките.
Древните българи са познавали и силата и геомагнетизма на Земята, за което свидетелстват и мегалитните каменни оброчища, както и скалните пещери и ритуални места, в които древните са се зареждали с енергията на Земята. На принципа на използване на земния геомагнетизъм и превръщането му в енергия са построени и древните пирамиди, с които е осеяна цялата земя, включително и по нашите земи. Местните жители и в Америка, и в Китай, и в Египет говорят, че тези ненадминати по своето съвършено строителство пирамиди и мегалитни структури са построени от едри бели хора, рижи или руси със сини очи, каквито са и характеристиките на нашите прадеди траките.
– http://eklekti.com/д…вателите-на-ам/
– http://www.facebook….&type=1
Цяла Америка е осеяна с останките на древните великани, дошли в тези земи преди индианците и построили многобройните пирамиди. Те са рижи, високи от 8 до 12 стъпки, облечени в кожени доспехи и често погребвани с мечовете им. Една такава плоска пирамида се нарича хълма на Спиро! (http://atlanteangardens.blogspot.com/2014/03/who-were-ancient-giants-of-north-america.html)
Когато конквистадорите нападат инките, те били учудени от посрещането им от местните като богове. Индианците наричали конквистадорите Виракоча – те ги смятали за онези същите древни българи: грамадни бели хора с рижи коси и сини и зелени очи, които преди векове били на американска земя и донесли своите умения в земеделието, строителството, златарството на местните индианци. А след това внезапно заминали през морето както били дошли – с лодки.
П.С. За съжаление никой не се осмелява да ги нарече Българи – дори и сравнително прогресивни исторически сайтове – въпреки очевидните факти по нашите земи, свързващи нашата най-стара на света култура и цивилизация с древните строители на мегалитите в Америките и навсякъде по света. ()
Бинарният код, залегнал в основата на създаването на днешните компютри, е създаден преди поне 5000 години. Можем да го намерим отбелязан за първи път в 64-те хексаграми на Книгата на Промените – на древен китайски език Жоуий или още И-Дзин.
Според Китайската митология автор на Книгата на Промените е Пао – Хси (наричан още Фу Хси) – един от трите главни суверена на Китай, дарили на китайците земеделието, риболова, билкарството, металолеенето. Тези герои на китайските легенди …са били дълголетници и са представители на древните българи – скитите, навлезли в Северозападна Индия, а след това и в Китай през третото хилядолетие преди Христа. Техни са мумиите на високите зеленооки хора, облечени в български вълнени носии и с калпаци на главите. Те са били мистици с тайно познание за света и природата и са били почитани от местното население като полубогове. (http://www.ancient-origins.net/news-general/creation-binary-code-inspired-5000-year-old-text-001468#.UyzEtRBYDh0.facebook
Древните българи са били огромни светли хора със сини очи, рижи или руси, които са живеели много по-дълго от нас. Това са и така наречените нефилими или исполини в Библията. Първите хора са били различни от днешните хора – защото климатът е бил различен – по-влажен, с огромна растителност и огромен животински свят. Постепенно климатът на Земята се променя – и хората, и животните, и растенията се смаляват, за да се изхранва, човекът трябва да развива земеделието. Нашите деди са първите земеделци, първите занаятчии, първите развили писменост. Въпреки, че вече не сме толкова големи и не толкова руси, генът ни остава непроменен – генетичните изследвания доказват, че генът на българите е оригинален и непроменен в продължение на хилядолетия. http://kolevm38.blog…ite-sa-.1225222
Едни от най-древните мегалитни строежи се намират на Небет тепе в Пловдив (Evmolpia)-4-5 хилядолетие пр.Хр. Там ясно може да се види по размера на използваните за градежа блокове как ръстът на хората се е смалявал с хилядолетията.
По време на разкопките на този обект 1985-87 г., той се охраняваше и консервираше за поколенията. По сведение на археолози, участвали в тези разкопки, от тогава обектът на Небет тепе е оставен умишлено на произвола на съдбата, за да изчезнат и последните сведения за него. Междувременно всичките доказателства и артефакти бях „случайно“ запалени и ограбени. Става въпрос за 16- годишните пручвания на Евмолпия от археолога Атанас Пейков.
У нас много от тези мегалитни или циклопски градежи са били умишлено разрушени и накълцани на чакъл по време на турското робство. Под земята ни има още много доказателства – но някой не иска и не дава възможност да се копае, или ако го прави, праща своите слуги, които веднага да скрият и изнесат в чужбина неудобните артефакти.
Людмила Живкова имаше властта и силата да разпространи истината за древната слава и величие на българите. А това беше крайно опасно за някои – и тогава, и сега.
Прави ми впечатление колко много е бързала да събира фактите и да търси съдействието от страни като Индия и Мексико, които пазят многобройни неоспорими доказателства за нашето древно присъствие там – посетила е тези две страни една след друга малко преди да умре по странен начин …
Въпреки всичко обаче, въпреки робствата, и днес в народната мъдрост на българите е запазена онази древна религиозност на дедите ни, която продължаваме да пазим с многобройните си пословици и поговорки, песни и предания, житейска мъдрост и упование в Бога.
Историята на България е историята на човечеството от неговото първоначалие. Ако се разбере за България, ще се разбере и останалото – че хората не са произлезли от маймуните, а от Бога и че са познали Златен век в зората си, това, което в Библията е наречено Раят. След този Златен век обаче хората са тръгнали стремеглаво надолу – в Библията това е моментът на човешкото падение и отклонение от Божията истина на Мирозданието.
Разбира се, в Библията всичко е описано иносказателно. Докато в нашата българската история истината е очевидна – някогашната ни древна българска култура е била културата на единението с Природата и със законите на Божието мироздание. Българите са Божият народ, запазил и до днес божествените си качества – любов, сърдечност, доброта и човешка естественост. Тези качества, според много мъдреци – и наши, и чужди, ще помогнат да се възроди човечеството и ще го спасят.
Когато християнското учение се появява по нашите земи, ние сме едни от първите народи, които го разпознават и признават неговата божественост. Ранните християни са обитавали българските земи от самото начало на християнството и те дават началото и на богомилското движение, и на исихазма в православието.
Българската народна мъдрост е тази, която запазва православното християнство от посегателствата на политическите заигравания на запада, както и от войнстващия псевдо ислям на изтока и Турция.
Пак българската народна мъдрост ще е тази, която ще спаси българите от нечовешките модернистични времена на бездуховния неолиберализъм и неговите псевдо толерантности към античовешки перверзии като хомосексуализма и педофилията, насочени към разрушаване на божествената връзка родители-деца, мъж-жена, дух и материя.
https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11109-българският-език-езикът-на-първите-хора/