Най-разпознаваемият еврейски символ – Звездата на Давид, в ислямската традиция също е сакрализирана под името „Печатът на Соломон“.
Шестолъчата звезда е често срещана в орнаменти по фасадите и в каменната пластика, както на джамии и медресета, така и на сгради със светски характер, като хамами и ханове, понякога може да се види и върху мюсюлмански надгробия, особено в Мала Азия, в Кавказ и на Балканите.
Известно е, че този символ има древен произход. Най-ранният му образец е още от III хилядолетие пр. н. е. от земите на днешна Армения. Присъства в изкуството на шумерската, семитската, индуската и будистката традиции.
През Средновековието шестолъчата звезда започва постепено да се използва по-често от еврейските общности в Централна и в Източна Европа, но не е утвърден повсеместно като универсален еврейски символ чак до края на XVII век. По това време евреите в Прага приемат Давидова звезда като свой официален знак за принадлежност към общността. Едва през XIX век Давидова звезда става широко използвана сред евреите по света. Тя е избрана за централен символ върху флага на Израел, когато страната е основана през 1948 г.
Този символ се поява и върху знамената на най-ранните тюркски племенни обединения на селджуките в Мала Азия. Пример за това е шестолъчата звезда, като нишан на бейлика Караман – едно от най-силните селджукски княжества през XIV век.
Хипотеза свързва избора на Звездата на Давид за национален символ на Израел с древното тюркско наследство и по-специално с племенната група на хазарите. Владетелите и аристокрацията на могъщият Хазарски хаганат през VIII век приемат юдаизма като официална религия (предполага се, че това става към 730 г. при Булан). Интересено съвпадение е и изборът на синия цвят в израелския национален флаг, който в традицията на почти всички древни тюркски племена е цветът символизиращ върховното божество, първо Тенгри, а по-късно, след приемането на исляма – Аллах.
На снимките – мюсюлмански надгробия от Балканите и Кавказ.