КОИ СА НАЙ-ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРСКИ ИМЕНА

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Подготвям ново видео за български имена, които са регистрирани в микенските(антично български) документи от Бронзовата епоха. Става дума за плочици, които са изписани с Линеар Б преди около 3350 години! Представям изображения на няколко документа от труд на Артър Еванс, предоставям и линк, за да могат тези, които желаят да проверят сами каква е звуковата стойност на знаците.

Българските имена Бати, Дайко, Дуни, Коти, Рая, а и Винайо-Винех, не би трябвало да се срещат в микенските документи, защото се смята, че те са оставени от предците на гърците. Фактите обаче показват нещо друго, а историята, истината зависи от фактите, не мненията на хората с титли:
1.Съгласно историческите сведения, микенците, чието правилно име е ахейци, са българи от групата на фригите.
2. През древността на територията на Пелопонес са регистрирани топоними и хидроними, които не притежават обяснение на гръцки език. Названието на река Пеней е обяснимо с пѣна – пяна, а на Азания – азъно – козя кожа.
3.По време на историческия период гърците не градят куполни гробици като ахейците, но античните българи правят това.
4.Микенското, ахейското(антично българско) изкуство е в зверилен стил, точно както и това на античните българи.
5. Микенските бойци носят панталони, точно както и фригите, а за гърците от времето на Херодот панталоните са варварско облекло.
6. Гърците не познават жертването на кон в гроба на благородник, както е в микенското погребение от Маратон. За траките жертването на кон е нещо обичайно, а традицията се наблюдава и в старобългарския некропол от Нови Пазар.
7. Гърците от времето на Херодот не познават микенската писменост, но в Тракия, по керамиката от Цепино знаците се срещат векове след края на микенската култура. А през 1905 г. е установено, че старобългарските руни от Плиска имат най-близки паралели с тези от Микенски Крит

 352 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)