Скъпи българи, искрено се радвам, че през 2021 г. заедно с издателство „Нитон“ успяхме да издадем 3 от най-важните научни трудове на Георги Раковски – „Българска Старина“, „Ключ към български език“ и „Показалец.“ Благодарение на Явор Панталеев книгата беше дарена в 10 000 броя на всички училища, читалища и на ученици. За първи път бе публикувана част от истинската история на България, както и почти неизвестни неща, свързани с биографията на Георги Раковски.
Тепърва ще разкрием още много интересни и неизвестни неща за великия Българин Георги Раковски. Ще припомним някои все още неизвестни неща, свързани с биографията му:
1. Георги Раковски е Културен историк, етнограф, публицист, мемоарист, войвода и политик.
2. За Георги Раковски има написана опера, посветена в две действия. Дирижирал я е Джузепе Верди в присъствието на приятеля си Георги Раковски, който е присъствал във вип ложата на Миланската Скала през 1862 г. На великото събитие в чест на Георги Раковски са били всички най-видни италиански политици и карбонари, както и други европейски лидери. Операта е посветена на Гоерги Раковски в чест на неговата политическа, революционна и просветителска дейност. През 2021 г. Иван Тренев дари масонския жезъл на Георги Раковски на Военна Академия – град София в специален саркофаг, финансиран от родолюбиви българи и фирма „Болгар Капитал“, за да бъде съхранен завинаги!
3. Георги Раковски е национален герой на Индия! Той е първият, който защитава индийците от колонизацията и безчинствата на британската корона. Благодарение на неговите статии в европейските вестници и в неговия вестник – Виктор Юго, четейки статиите на Раковски – възмутен от безчинствата – пише на премиера на Англия – и само след месец зверствата срещу индийците спират! В негова чест и до днес има няколко училища, с неговото име в Индия!!!
4. Георги Раковски е изследвал старите долмени в Корея – Сеул. Експедицията се доказва от документ в Петербургската библиотека, в която руски дипломат е разпитал защо корейците почитат толкова този българин, а те му отговорили, че той разкрил истината за корейската история и старите българи.
5. Георги Раковски като учен доказва, че българите са в основата на човешката цивилизация – неговите трудове и познания се базират на обиколките му в различни архивохранилища и археологически разкопки от целия свят. Той е имал възможност да чете стари ръкописни книги от симеоновата библиотека и преди това, които успява да ги скрие, за да не бъдат унищожени! Днес историците говорят с пренебрежение за учения Георги Раковски – защото тези днешни учени – те работят срещу България!
6. Георги Раковски е създателят на Народопсихологията!В своите революционни идеи той претворява настоящето в бъдеще, ето защо Георги Раковски и като научен изследовател живее не само в своето съвремие, но и в бъдещето. Със своите книги „Ключь българского язьiка“ (1858) , „Българска старина“ (1865) и „Показалецъ или ръководство какъ да са изискватъ и издирватъ най-стари черти нашего битиа, язъка, народопоколеника, стараго ни правлениа, славного ни прошествиа и проч. (1858).“ Тези негови книги показват дълбочината на изследователското му творчество и на научните постижения не само в областта на народопсихологията, историята, културологията и етнографията, но и в сферата на държавността, политологията и сигурността, може да се каже, че Георги Раковски е основоположник, не само на българската етнография, но и на социалната психология.
Георги Раковски за първи път употребява понятието „народен характер“, което, заедно с понятията „народен дух“ и „народна психика“, се превръщат в фундаментални понятия в народопсихологията. Както е известно за създатели на народопсихологията се смятат немският философ, психолог и педагог Морис Лацарус (15 септември 1824 г.- 13 април 1903 г.) и Хейман Щайнтал (16. Май 1823 г. – 14. март 1899 г.) През 1859 г. те започват да издават списанието „Въпроси на етническата психология и на езикознанието“ (нем. Zeitschrift für Völker psychology uno Sprachwissenschaft). На страниците на това списание формулират задачите на народопсихологията като наука. Лацарус и Шайнтал се стремят да определят закономерностите на вътрешната духовна дейност на хората, които живеят в една държава. Първоначално двамата немски учени определят като основно понятие народният дух за център на изследванията в народната психика (народопсихика). Впоследствие те утвърждават народния характер като основно понятие в народопсихологията и то след 1859 г. До голяма степен основните характеристики на това понятие са посочени обаче през 1858 г. от гениалния Георги Раковски. В своя „Показалец“ Георги Раковски разглежда съдържанието на понятието народен характер като определящо по отношение на дефинирането същността на националната идентичност. В тази своя книга, от научна гледна точка, се изяснява същността, структурата и функциите на понятието народен характер, които се доразвиват от последователите на немската класическа школа в народопсихологията. В „Показалеца“ на Раковски има дори раздели, озаглавени като: „българи-народнъй характерь и домашнъй бить“, „характерь българского народъ“ и др. В първоначалния етап от историята на етнопсихологическата мисъл народният характер се определя като основно понятие- категория, която като рамка обхваща останалите понятия и термини, влияе върху подреждането на връзките, споява ги в една мисловна парадигма. Първоначално такова основно понятие (както вече изтъкнахме) е „народният дух“. То е наложено най-вече от Йохан Хердер (25 август 1744- 8 декември 1803 г.) и Георг Вилхелм Хегел (27 август 1770 г. – 14 ноември 1831 г.) според тях духът на даден народ е сложно, но неделимо явление, което се вселява у хората от всяко поколение на този народ. След средата на XIX в. немската психологическа, етнографска и литературно-художествена мисъл стига до идеята, че на мястото на добрия стар термин „народен дух“ трябва да се създадат два нови „ народопсихика“ („народопсихология“) и „народен характер“. Народопсихиката е по-широкообхватен термин, означаващ съвкупността от всякакви колективни етнопсихични явления, а народният характер, според представителите на тази школа, изяснява по- тясната съвкупност, включваща само отличителните душевни черти, белези и свойства на даден народ. Те свеждат народният характер до един от елементите на народната психика. За разлика от тях, Георги Стойков Раковски разглежда народния характер като неделим елемент от националната идентичност, която включва още: народното самосъзнание, религиозната принадлежност на основната част от народа, народният език и традиционната (народна) материална и духовна култура. Това означава, че според Георги Стойков Раковски народният характер е основен фактор за устойчивото развитие на обществото и държавата. Под „народен характер“ Г. Раковски разбира всички психични традиционни явления и особености на даден народ. С това той се връща към първоначалното значение на понятието „характер“, въведено в употреба преди хилядолетия от самия Аристотел (384 г. пр. Р. Хр.-322 г. пр. Р. Хр. ). По-късно идеите на Г. С. Раковски се доразвиват през първите десетилетия на XX в. в Съединените американски щати (САЩ), когато на базата на понятието народен характер се разработва терминът „национален характер“ . Най-пълно в руслото на американската културна антропология идеите на Г. С. Раковски за ролята и значението на народния характер като етнопсихологичен феномен се доусъвършенстват в новите етносоциални реалности. В този смисъл може да се каже, че приносът на Раковски за развитието на народопсихологията има световно значение. Според него отличителните черти на даден народ могат да бъдат следните: свободолюбивост, трудолюбивост, пасивност, нападателност, грубост, храброст, страхливост, търпеливост и т.н. Тук той включва и определени нагласи, предпочитания, желания и очаквания на хората към възлови сегменти на социалната действителност от трайните им отношения към основните елементи на техния живот. За Раковски са важни и мотивите на съответното население, специфичните съвкупности от ценности и ценностни ориентации, общи по съдържание преживявания, духовни въжделения, религиозни взаимоотношения и други компоненти на начина им на живот.
Изследванията на Раковски в традиционната народна култура показват, че той включва и народния характер в културоложкия профил на дадено общество. За него народният характер е определящ по отношение индивидуалното поведение в различни социални ситуации. Той достига до прозрението, че народният характер се основава на социокултурните архетипове сред хората от даден народ. Самият народен характер се предава от поколения на поколения безсъзнателно и е част от етногенетичния код на даден народ.
Автор – Иван Тренев
Христо Ботйов отново в Сорбоната
