В началото на VII в. на Италианския полуостров се заселват група прабългари предвождани от Алцек (брат на Аспарух) . Първоначално те се присъединяват към Аварския каганат, преди да преминат към германските лангобарди. Алцек и хората му пристигат в Италия в екзархата на Равена, където Гримоалд I от Беневенто ги кани да населят херцогство Беневенто. Според „Gesta Dagoberti I regis Francorum“, българите на Алцек се заселват в днешните области Изерния, Бояно и Сепино.
🪖 Те идват в тази местност, тъй като природата тук е благоприятна, но установяват, че местните жители са тероризирани от атаките на сарацините (арабите). За това Алцек им помага да укрепят крепостите, да обучат повече войници и да развият земеделието си, в резултат на което регионът просперира. Алцек остава водач на населените с българи области, носейки титлата гасталд.
📜 Павел Дякон в своята „Historia Langobardorum“ след 787 г. казва, че по негово време българите все още са обитавали района и че въпреки че говорят „латински“, те не са изоставили използването на собствения си език“. В по-късни времена те явно са се асимилирали напълно.
✝️ Човешки гробове от степен номадски характер, както и погребения на коне, датирани от втората половина на VIII в. сл. Хр., свидетелстват за присъствието на българи в областите Молизе и Кампания. Топоними, съдържащи корена bulgar и лични имена като Bulgari и di Bulgari, продължават да се появяват в средновековни документи, свързани с италианския полуостров.
🇧🇬 През 17 век български римокатолици често посещават Рим в опитите си да договорят подкрепа за българско въстание срещу Османската империя. В града прекарват време видни религиозни и обществени дейци като Петър Богдан и Петър Парчевич. Първата отпечатана на съвременен български книга „Абагар” е издадена в Рим през 1651 г.
