Обръщение на голямата българска режисьорка,сценарист, историк и писател – Мая Вапцарова

Сподели сега

Скъпи българи, представяме Ви едно разтърсващо откровение / изповед на известната българска режисьорка, историк, сценарист и писател – Мая Вапцарова!

Време е да станем от този дълбок сън и да защитим националната си сигурност и идентичност!

Българио
Към тебе се обръщам. И с болка пиша тези редове.
Не разстртрелвай повече разстреляните поети за да ги харижеш на
чужди измислени страни. До колкото знам рода си, а той е от1703
година, когато Хаджи Вълчо отива да прави дарение за
посторояването на Атонският манастир и да вкара брат си отец
Паисий в килия за да пише „История Славнобългарска“ не е имало
нито един македонец или македонист.
Родът ми винаги е жадувал за нашта си земя. В този род е Неофит
Рилски. Той пише гневно писмо до братовчед си Марко Теодоров
Везьов който се съгласява заедно с Вук Каражич да създаде буквар
за деца „Булгарскего и Сръбскего“ за който са получили пари от
Екатерина 11. Той е бил издаден във Виена 32 години преди
рибния буквар. А на титулната страница пише за автора, прадядо на
Никола Вапцаров „Марко Теодоров Везьов Бугарин родом из
Разлога“. Това е дядото и на майката Елена Вапцарова.
Да, такива отворени писма можем да създадем още много, защото
нашата история е в наши ръце. Тя не се крие по архивите които
усложливо и благочестиво в крайна сметка се оказват в Македония.
И нека новсъздадените вапцарови летописци тук у нас, най напред
проучат изцяло историята на рода Вапцарови, а след това да се
обръщат към свойте чуждестранни спонсори за неочакваните си
открития съчинения за българската поезия и измислените
терористични дейци около нея.
Аз съм против смесенитe чествания,на велики дати, та било то
илинденско въстание, честване съвместно за Гоце Делчев, братя
Миладинови и др.

За националноста и чистотата не се обръщам нито, към,
Президент, нито към Министър- председател нито към какъвто и да
е друг администратор, Българио. Обръщам се само към теб защото
ти съгради своя древен дух, свойте граници, своята националност
от прашинките на пепалта, от костите на разстреляните поети,
която все още е при нас. И тя се циментира здраво във вените ни, в
хранопровода през който поглъщаме и миналият и днешният ден.
Отдавна поехме и заживяхме този живот на лъжи и измами
Колко ли още грешки и обърквания ще ни поднесе. Дали това не е
причина по улиците да избиват нашите наследници за да няма
бъдеще тази малка нещасна страна?
Тъй дълго пишеме и бришаме. И от Троянската война до днес
нищо ново, няма я новата измислица.
Скука… Пак се работи само с човешка плът.
Затуй Българио, къме тебе се обръщам и ти поднасям цветето на
паметта пораснало там някъде във пепелта.
Сигурна съм че не ще намериш наш дух в чужди и измислени
страни.