За Храбрия Конник на Древните Българи, превърнал се в Свети Георги на християнския свят!
За явяването на Бог СебАзи / Явилия се в човешката душа, за да й даде сили и могъщество, се говори и в древнобългарската легенда за Херкулес. Херкулес е видоизмененото гръцко произношение на Древнобългарския герой КараКолАз (Този, който кара колата). КараКолаз е всъщност едно от имената на Бога Слънце на Българите, които са смятали, че Слънцето всяка година подкарва по небето Колата с впрегнати в нея 4-те коня на сезоните. Ето заяо Караколаз е бил наричан и Колада / Коледа. Според легендата за Караколаз (Херкулас), той е син на Могъщия Бог Отец Зевс (Гръцкото произношение на ДавАз / АзДавал – още едно от наименованията на Бога Ра на Древните българи, който е дал светлината на света). Загубил могъщата си сила вследствие на вероломство, Караколаз е трябвало отново да намери могъществото на своята душа, като се оповава на Бога на Вътрешната светлина СебАзи, наричан и Митра в персийската религиозна традиция, произлязла от българската духовност. Митра е също българско име, означаващо Ми (аз) дадено ми от Богинята Ра (ОтРа). До днес в Историческия музей на Вратца се пази статуя на Караколаз / Херкулас от началото на нашата ера, на която ясно се вижда как Бог Митра/СебАзи на Човешката душа помага на Караколаз да се изправи и да намери силата си. Тази статуя изобразява Бог Митра / СебАзи хванал Караколаз през кръста и явяващ се като негово второ аз, душата му. За съжаление в интернет пространството тази статуя е скрита и на практика не съществува – можете да я видите само, ако посетите сами музея! – http://vratsamuseum.ovo.bg/virtualen_musei/RIM/index.html
С почитанието на Бог СебАзи / Митра / КараКолАз е свързана и статуята на така наречения Мадарски конник, както и многобройните изображения на Храбри конници по цялата ни земя. Конникът е отново олицетворение на Бог СебАзи и човека, познал Неговата сила в себе си. Ето защо конникът е изобразяван като победител в батални или ловни сцени. Такъв човек, познал себе си, е бил считан не само за носител на Божия светлина, но и за дар от Богинята Майка – МаДар, защото този човек е одухотворил материята / тялото си с Божията светлина на СебАзи / БаАл / Ява / Митра.
Не случайно думата ГеРой или нейния латински вариант Херо означава именно Древен Българин – Гаро ; ХаРо е и наименованието на Древните българи (Хората). – http://aliya.blog.bg/history/2014/05/14/proizhod-na-nazvaniiata-bylgari-i-ariici.1264947
От почитанието към Храбрия конник като олицетворение на Бога на Душата СебАзи се ражда и думата Герой, както и личното име Ге(о)рго/и. Герго, Герги, Георги са все имена на Героя на Древните българи – Конникът с Копието в ръка, Човекът с Душа, Победител над Змея Сатаната на човешките умствени заблуди и илюзии. Почитанието на Георги, Древнобългарския конник герой е разпространено по целия свят още преди християнството. Така например дори в далечна Корея има строени древни гробници – подземни храмове в чест на този Древнобългарски герой. В Северна Корея Юнеско включва в своя списък на историческите паметници през 2004 год. гробниците на Когурийо (известни в миналото като Горгиево !!!) – http://aliya.blog.bg/history/2014/05/07/drevni-bylgarski-tradicii-v-dneshen-kitai-narodyt-dong.1262886
В Кипър е намерен амулет, съдържащ древни надписи, в които ясно личи връзката между Еврейския Бог Я(х)ве и Българския Бог Отец Ра и Неговия Син Бог СебАзи, наричан още БаАл(ен), Богът на Светлината и Човешката душа на Българите. Върху този амулет е записано: „Яве е носителят на тайното име, в неговия олтар е скрит Лъвът на Ра“. Този надпис се среща и в редица древни папируси, съдържащи заклинания и наричания. Той е още едно доказателство за това, че всички днешни световни религии водят началото си от една религия – Древнобългарската духовност.
Я(х)ве е българска дума и означава Явилият се. Тази дума е едно от имената на Бога СебАзи, Богът на Човешката Душа и Светлината, наричан още Бог БаАл (ен) / Бога Слънце. Древните мъдреци са смятали, че Бог СебАзи се Явява в сърцата на тези просветлени човешки същества, които са готови да се измъкнат от илюзиите на света и да потърсят реалността вътре в себе си, в душата си. Такива просветлени същества се изправят като истински Лъвове на Бога Ра Отец на Всички и Всичко според Древните българи – един ОрПей, за Бога Ра пеещ, един Спартак (С БаРа-так, Божи човек), и много други знайни и незнайни древни българи.
Такъв просветлен човек е бил и Мойсей / Муса (От българската дума МаАза, означаваща човек (Аз) на Богинята Майка Ма на Древните българи, Богинята на материята и природата), който е бил наследник на Древните българи, населили Близкия Изток преди хилядолетия.
Яве, СебАзи, Митра, БаАлен, Балаз са все древнобългарски имена на Бога на Човешката душа, което показва колко много Българинът е уважавал и почитал себе си, своето вътрешно същество, душата си. – http://aliya.blog.bg/drugi/2011/06/07/ima-li-chovek-dusha.761515
И не е ли време и ние, днешните българи, като един истински Херкулас / КараКолАз да се изправим отново и да върнем могъществото на душите си, на СебеАза си!?
57 Посетена, 1 Общо четения
