„СПОМЕНИ ОТ СЪВРЕМЕНИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ЖИВОТ, ДЕЛО И СЛУЧКИ ОТ БИТИЕТО НА АПОСТОЛА“
Днес свеждам на вашето внимание част от спомените на Христо Иванов – Големия, докато е във Влашко:
„..но ето, че дойде Левски при нас с един кон, защото трябваше да идем в българско, да работим там. И ние, колкото неща бяхме купили, колкото можахме продадохме тайно, а колкото – не, то затворихме една нощ дюкяна и се изгубихме. Отидохме в Тънру Мъгуреле. Там беше и Васил Левски, но ми каза тайно, че ще трябва да убием Христо Георгиев (брат на Евлоги Георгиев), защото той спирал всичката работа, дето не може да се работи в Букурещ и ми каза: „Ходи, върви ти напред и аз подир. И Като идеш там, ще стоиш тайно, да не ходиш в Букурещ, та да те забележат хората. Иди при брата Христо (Според автора Стефан Каракостов, издал тези спомени през 1940, става дума за Христо Ботев, а не за брата на Апостола Христо Кунчев) и му кажи да вземе от Каравелов ключа на тайната къща, че като го свършим и дойдем в тази къща, да постоим там, докато се уталожи работата на убийството.“ Отидох аз в Букурещ- споделя в спомените си Големия, намерих Христа, казах му да иде да вземе ключа. Ходи един, два, три пъти. Няма ключ, няма къща. Дойде Дяконът, казах му това, ходи и той през нощта при Каравелов, но той се уплашил и не иска нищо да върши. И ние с Васил Левски като се премислихме, че може и от завист да прави това Каравелов. Но Васил Левски каза: „Не от завист, а от страх.“ И си заминахме пак за Търну Мъгуреле..“
Народе,
през годините съм ви споделял, че братята Христо и Евлоги Георгиеви, които днес почитаме като народни дарители и просветители, са били против Левски, неговото дело и често са спъвали народната работа с доноси до властите и предателства. От спомените става ясно за пореден път и малодушието на „кабинетния революционер“ Любен Каравелов, който от злоба, завист и его до небесата влиза в люти спорове с Апостола, Ботев и др.
Затова в спомените си Христо Големия споделя, че Левски е искал да убие Христо Георгиев, понеже той пречи на делото в Букурещ. Апостола не прощава на народните издайници, и следвайки своя устав – предателите се наказват със смърт!
