Българка, бежанка от Беломорието, чието семейство е било избито от „големите християни“ гърците, прогонена в България, на гарата в Пловдив, 1919 г.
След гръцката окупация на Беломорието започва масова дебългаризация по тези земи, населени предимно с българи, живеещи тук от памтивека. Хората с българско самосъзнание са изгонени от домовете си към България, а неподчинилите се са зверски избити. Иззети са стотици хиляди глави едър и дребен добитък.
Обезбългарени са цели села и градове. Жителите им са депортирани по гръцки острови, където поставени при нечовешки условия и подложени на системни издевателства и глад, повечето от тях намират смъртта си. (За повече подробности прочетете книгата „Гробовете на Трикери“).
След гръцко-турската война и Лозанския мирен договор от 1923 г. властите настаняват гръцките бежанци в домовете на насила прогонените българи.
Накратко това е жестоката съдба на над 200 000 българи от Беломорието, жертви на чудовищен геноцид, за който и до днес няма наказан нито един грък и нито един турчин.
Снимка: Пенчо Балкански