КОЙ УБИ ХРИСТО БОТЙОВ?

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

На 6 януари, в Деня на Ботев, без всички паднали за свободата, братството и равенството, Ви представяме „Премълчаната история“ на Венета, любимата на Христо Ботев.
Той живее с нея десет месеца, тя живее с него четиридесет и три години – до самата си смърт. Има такава любов: самодостатъчна по своята природа, тя не се нуждае от подхранване и всекидневно доказване чрез присъствие, думи и жестове. Тя съществува, защото в нея вярват. Любов подобна на Бог. И днес човек би се запитал: защо Христо Ботев – бунтовникът, войводата, геният – е избрал за съпруга тъкмо тази жена? Отговорът донякъде е прозряла само дъщеря им Иванка: Всички други са искали живот с баща ми. Само мама го е приела заедно със смъртта му.
И днес старите търновци помнят преданието за думите на „баба Венета”, изречени на училищно тържество в гимназията: Запомнете, деца: аз не съм вдовицата на Христа Ботйова! Аз съм неговата жена!
Кои са другите жени на поета, влюбени в него или той в тях? Каква е съдбата на Иванка, щерката на гения?
Защо народните песни за Ботев се броят на три пръста, а за Левски има една дузина?
Каква е истината за Българския Христос – Христо Ботев, преминал по пътя на Болката – от Козлодуй до местността Йолковица, където две Юди го предават за 2000 липсващи гроша, и с два куршума го разпъват на кръст. И оставят мършата му да се разнася от дивите зверове, а мундирът му – от някакъв беден безбожник башибозук… Кой е стрелял пръв – Георги Апостолов или Николай Обретенов, кой е в дъното на заговора?
Отговорът на част от тези въпроси дават поетът Борислав Геронтиев и писателката Неда Антонова, както и Илия Луканов, автор на три книги за гибелта на Войводата и неговата поднебесна чета…
Казвам привет на Борислав Геронтиев Ботев. Господин Ботев или Геронтиев да Ви наричам?
Б.Г: Не, Ботев е един.
Р.Л: Вие сте Ботевски тип човек и творец, през миналата година станахте носител на наградата за лирика Иван Пейчев, която се връчва за шести път. Номинирани са били 22 автори, 8 – членното жури избира Вашата стихосбирка „Моята антология“, от която ще прочета стихотворението
„Хвърляне на кръста“.
Преди да съмне на Йорданов ден
камбаната в Калофер ме събуди,
и първа тази мисъл ми дойде,
че свестните у нас наричат луди.
6.1.2006 Калофер.
По какъв повод е това?

Б.Г: Първо да кажа колко е хубаво на 6 януари в Калофер. Имал съм удоволствието да бъда няколко пъти на тази дата, но през 2004 от Общината в града ми се обадиха, защото един велик български патриот, на когото няма да кажа името, имали с него уговорка да произнесе традиционното слово за Хр. Ботев, но като разбрал, че няма да получи никакъв хонорар, се отказал в последния момент. Съгласих се, защото тогава главно се занимавах с Иванка Ботева. Исках да напиша „Иванка, дъщерята на Ботев между заветите и съблазните“. Докато се ровех открих, че Николай Генчев го е казал за първи път, че всъщност Иванка е първият български интелектуалец трето поколение. На 6 януари калоферци по стар обичай с голяма почит, почти както се тачат светците, празнуват годишнината на Ботев. След събитието ни гостиха с пелин и тогава за първи път открих колко е хубав калоферския пелин.Сутринта камбаните започват да бият много рано по два повода – рождението на Ботев, и че в този ден е хвърлянето на кръста, а Калофер е същинската столица на това събитие. Предния ден се заприщва Тунджа и цяла нощ се готвят като пийват винце. Това е задължително, защото така уравновесяват температурата на тялото, и като скочат във водата от тях се вдига пара. Ходил съм на 6 януари като млад радиожурналист – репортер през 1969-70 , и оттогава окончателно се оформи интересът ми към фолклора, защото радиото ми даде възможност да обиколя страната няколко пъти с мисията да издирвам и записвам народни песни, да правя предавания и да ги излъчвам. Да кажа един куриоз – хвърлянето на кръста се прави от памтивека. През 1970 г. издадох книгата „Бродове“. Кръстих я така заради моята съпротива срещу това, че се разби цяла една образно – обредна система и на нейно място не се появи нищо. В Ямболско, например, като тръгнат коледари прибират ги в мазето на Общината и ги бият до сутринта. В Калофер хвърлянето на кръста се прави от памтивека. Забраняват им. И за да излязат от положението тези тарикати, българи, дяволи калоферци, казват: – „ Добре, няма да хвърляме кръста, дай да го направим хвърляне на купата“. Купуват една купа от тези, които се дават за спортни състезания, и ура, целият Калофер е щастлив, че празникът им продължава.
Р.Л: Не се ли промени тази формална непразничност?
Б.Г: Вече това се прави къде ли не, но в Калофер се прави както трябва. Самите калоферци много държат на това.
Р.Л: Да поговорим за това, колко текста на Ботев днес се пеят като народни песни?
Б.Г: Да поговорим и затова колко народни песни се пеят и за Хр. Ботев
Р.Л: Твърди се, че нямало такива, а за Левски имало много.
Б.Г: Песните за Ботев стават известни много преди самия Ботев да стане известен. Краеведът от с. Батошево, Севлиевско Йоаким Бакалов в книгата си „Спомени и разкази за възстанието и дейността на Габровската чета през 1876 година“ съобщава факта, че през втората половина на 1875 година…Когато започва подготовката за Априлското въстание тръгват от Севлиево четници, които се правят ту на търговци, ту на купувачи на кожи. Бакалов разказва за двама души, които идвали нощем в един хан и пътниците, които купили някой работи от тях, им оставили в ръкопис една песен. Тя била написана на син лист. Това било стихотворението на Ботев „Не плачи майко, не тъжи“. „Гласът и думите скоро се разнасяха по лозята, по лъките и по могилата. Това стихотворение разбуждаше и разпалваше певците, които не знаеха автора, но влизаха в ролята на бунтовника, и готови бяха да го последват, стига само той да ги извика да тръгнат. Кои бяха тези пътници и накъде тръгнаха никой в Батошево не можеше да каже, но песента изигра ролята си. Който я пееше и който я слушаше не можеше да не бъде решен да стане хайдутин.“ Божан Ангелов и Христо Вакарелски – двама големи изследователи на нашия фолклор подкрепят това. Те казват, че известността на Ботев като революцоинер и войвода сред населението преди минаването на четата не е била голяма, да не кажем, че не е съществувала. Нашият съвременник Йордан Василев казва: „ Смята се, че творбите му са били на почит веднага след Освобождението, уви, нещата са доста по-различни. Изпъкват други фигури, но името на Ботев не се споменава, никой не знае, че имаме такъв поет и журналист, помнят го само неколцина от неговите съратници в Румъния“.Изминали са 20 години, през които цели поколения не знаят за съществуването на гениалния поет. Едва след това започва издаването на творбите му. Изследователите са издирили 32 мелодии на които народът пее 15 от 20-те Ботеви стихотворения. Като млад съм слушал песента „Майце си“ в 3-4 варианта, и то в крайпътни заведения, на концерти…Фолклористите са устанивили, че са най-популярни сред народа песните с хайдушко – бунтовна тематика. Докато песните, които имат характер на лирична изповед и мотиви, отнасящи се до лични чувства остават настрана от вниманието на народа. Споровете за Ботевите песни се водят още по времето на Антон Страшимиров, който е забелязал едно важно нещо, че „ Ботевата балада „Хаджи Димитър“ се пееше от родопските помаци като бъларска народна песен.“
Р.Л: Е само заради това си заслужаваше това предаване да се направи! Тези различни мелодии на едни и същи текстове записани ли са някъде, могат ли да се намерят?
Б.Г: Това го твърдят сериозни фолклористи, предполагам в Института по музикознание не може да не са зарегистрирани. Не съм ги търсил, защото за мен по-важен е факта. Това е народен поет – преди да знаеш името му да му пееш песните. Обикновено ни учеха, че стиховете му имат връзка с фолклора, защото майка му знаела и пеела 300-400 песни, Това е факт и вероятно е важно, но бих искал да отбележа друго. Баща му Ботьо Петков е имал богата библиотека, в която е имало сборник с народни песни. Второ – Киро Тулешков казва, че в Одеса Ботев преминава едно особено обучение при професор Виктор Григорович, който му дава български народни песни да ги превежда на руски. Казвам това, за да се разбере, че тук работите не са само от майчиното мляко. Смятай този гениален ум, докато превежда една песен на руски какво е видял вътре. И още: „Григорович подробно му разправяше теорията на поезията.“ Казвам всичко това, за да се разбере, че нещата при Ботев никак не са случайни. Според Никола Георгиев стихът на народната песен не е нито абсолютен силабизъм, нито механична смес от силабизъм и силаботонизъм.В този смисъл , казва той, стихът на основните Ботеви творби като „Хаджи Димитър“ и „Борба“Dose е продължение на тенденциите в народно – песенния стих, при което техният конфликт се изостря, между силаботонизма и силабизма, с присъщата на Ботевата поетика конструктивна противоречивост, и подготвя почвата за почти повсеместния прехос на българската поезия към силаботонизъм. В този смисъл стихът на Ботев не е случайно, довеяно кой знае откъде явлвние, а закономерен ключов етап в развоя на българския стих.
Р.Л: Колко народни песни има за Ботев?
Б.Г: Досега съм попадал на 32 песни за Ботев. Иван Койнаков беше издал книгата „Затуй им пеят песента. Народни песни и предания за Ботев и Левски“.
Р.Л: Преподавал ми е Фолклор, Бог да го прости.
Б.Г: Той е първият човек, който събра на едно място песни,които той е намерил и открити от други хора. Двадесет от тези песни са от Северна България, а на юг от Балкана са десет. Народни песни за Ботев не са намерени в Родопите и в Шоплука. Да погледнем някой от песните как са правени, и може би, ще си отговорим защо не се пеят. Да вземем една кратка песен от Калофер – „Тръгнали сме чак от снощи, за да търсим вашта къща, да ви носим блага вест, че тъз вечер във Калофер се е родил Христо Ботев. – закрилника на народа, войводата и поета, страшилише за турците, за турците и чорбаджиите. Да си спомним ний за него и да бъдем като него.“ Тази песен ми намирисва на коледарска. Останалите наподобяват хайдушки песни, в които Ботев е вместен в едни готови щампи. Най-напред е един голям мотив от много песни –„ хабер по пиле“, който първо съм го открил в песните за Индже. Преданието разказва, че когато чул песента за себе си „Заплакала е гората“, той отива при жътварките и казва, че ще ги закриля,“ ако турците продължават да правят золуми ще ми пратите хабер по пиле“. Около Ботев това пиле много хвърка. В една песен Ботев храни пилето и иска да го прати хабер да носи от него. В друг вариант пилето носи хабер до стари войводи. Защо не се пеят тези песни?
Ще цитирам пак Н.Генчев, който се занимава най-вече с песните за Левски, но това се отнася и за песните за Ботев. „Народните песни за Левски не допринасят нищо съществено ново за изясняване на темата, защото те са по-скоро ехо от литературата или споменна традиция,или вместо както е било в стари времена, само да моделират образа на героя. Нито една от тези песни не датира от времето, когато Левски е бил жив или непостедствено след неговата смърт. Почти всички всички са съчинени след Освобождението.“
Р.Л: Няма я живата легенда, а по мъртвата легенда се правят мъртви народни песни.
Б.Г.: Народна песен не се прави от всеки.
Р.Л: Нека да доуточним, че всичко, което народът прави не е толкова свято и високо.Защо не написахте нищо за Иванка Ботева?
Б.Г: Ако тогава я бях написал, алюзията щеше да бъде с Людмила Живкова, която тогава се изкачваше по стълбата на властта. Не знаете на какви съблазни е подлагана Ботевата дъщеря от страна на цар Фердинанд, на ръце са я носили, но тя е разбирала, че има всички качества да стане една салонна дама, но че всичко това се прави заради баща й, и че това на баща й няма да му хареса. Съблазните са от едната страна, но от другата са заветите на баща й. Сега ще призная нещо, макар да сме по радиото. Аз усещам, че нямам талант за такова нещо. Това би могъл да го напише само един Стефан Цвайг. Материалите са у мен, ако има някой храбър човек, бих могъл да му ги предоставя.
Р.Л: Има един храбър, който е на телефоана – Неда Антонова.:Нека продължим да говорим за Иванка.
Н.А: Две са жените в живота на Ботев, които той не е могъл да избере – майка му и дъщеря му. Иванка във всичко е Ботево чедо. Тя завършва девети клас с намалено поведение. Две са версиите защо – едната – по време на урок по химия, на който учителката поставя на една от съученичките й тройка, спорес Иванка неоснователно, тя упреква учителката, че не е достатъчно коректна. Но птичината е била друга. Изпитаното момиче било бедно дете, което учи на разноски на Общината, и стипендията се изплащала само при отличен успех. Тройката сваля успеха на момичето и то не може да продължи да учи и ще трябва да се върне в Килифарево. Иванка се изправя и се опитва да въведе справедливост. Дето се казва – истината може да пострада малко, но да възтържествува добротата. Втората версия, която според мен, е по-близо до истината е, че в часа по литература, учителят, който е пламенен почитател на Ботев говори за баща й с невероятни подробности, сякаш е очевидец на случката, за която разказва. Той казва, че когато Ботев се усеща предаден и четата е разбита, той губи дух и кураж, и възможно е в този момент, казва учителят, войводата да е помислил за самоубийство. Иванка скача и казва – „Вие изобщо не сте познавали баща ми, който никога не би могъл да падне толкова духом, че да помисли за самоубийство!“ Трясва вратата и излиза и повече не се явява в часа по литератрура. Така натрупва много отсъствия и се е налагало да й бъде намалено поведението. Иванка много е разбирала баща си, проучвала е характера му чрез творбите му, носи гените му и затова е най-меродавния източник, който отговаря на въпроса защо Ботев е избрал именно Венета за жена, а не всички други, за които ще стане дума. Иванка е прозряла, тя казва, че „ другите са очаквали бляскав живот с баща й, само мама го е приела заедно със смъртта му.“
Р.Л: Какво е участието на Венета във възпитанието на това чедо?
Н.А: Тръгвайки за кораба Ботев не е казал на Венета къде отива, обаче навеждайки се над люлката казва: „Тя ще порасне хубава мома и ще я изпратим да учи в чужбина.“ Венета е приела това като завет на Ботев и целия си живот е вложила в услуга на това дете. Тя е мизерствала по невероятен начин, ходела е да къпе мъртви по къщите, да слугува на първенюта, унижавала се е , но е стискала зъби заради Иванка. Наистина момичето учи във Виена,но пак Ботев кръв, пише на майка си да я вземе оттука, защото това е Католически колеж и повечето време прекарвали в католически песнопения, и в това как да приклякват в три-четвърти такт пред величаство, и в три такта пред височество. „Тук няма наука, аз тук нищо не уча „. И наистина тя напуска Колежа и завършва в Швейцария социологически науки. Това в все Ботево поведение, тя не е била подвластна на онова, което се е смятало тогава за правилно.
Р.Л: Това е скандално поведение, което и днес не се препоръчва в училище. Със същата страст ли се е грижела Венета за Ботевото дело след смъртта му?
Н.А: Тя винаги е изработвала такова поведение, каквото той би харесал.По време на Илинденското въстание нейната къща е била арсенал, там е имало всякакви неща, необходими за въстанниците, хора са влизали и излизали, слагали са се и вдигали софри, тя е била съпричастна.
Р.Л: Как се отнася баба Иванка Ботева към Венета като снаха, която хем е разведена, хем не е венчана с Ботев?
Н.А: Венета е била първата еманципирана българка, както с основание казва нейният син Димитър Рашев. Но и баба Иванка е била изключителна българка. За нея се говори, че когато се опитват да изразят съболезнования за смъртта на Ботев, по-късно за Стефан, тя запазва минутно мълчание за мъртвия и след това веднага сменя темата и започва да говори за нещата от живота. Интересно е как е приела Венета, която е била нито млада, нито хубава, не е донесла на Ботев, както е било прието, застра . Баба Иванка не се е отнасяла към нея нито снизходително, нито враждебно. Казала е така: „Венето, ако той поиска да тръгне, не го спирай. Моите синове не са родени да умират под покрив“. А когато за пръв път видяла Венета в качеството й на снаха, тя й казала: „ Благодаря ти, дъще, че ти се реши да вземеш моя развейпрах, него, дето никоя друга не го поиска за мъж и стопанин.“ Аз мисля, че това е вид признание. Двете не са живели заедно, баба Иванка става икономка на братовчед си Евлоги Георгиев, а когато България е вече свободна тя отива да живее при сина си Кирил Ботев, който е генерал, колкото й да и е била неприятна компанията на жената на Кирил, не за друго, а заради това, че тя е белгийка и не е можела да говори български. А баба Иванка имала нужда да говори с някого за децата си, за живота, за политика, а горката Мари само кима и се усмихва. Въпреки това тя не отива да живее при Венета.
Р.Л: Те са се срещнали в едно историческо време като две комети, които за радост наша, не са изгорели в безвремието. Има ли преки наследници Ботев, защото има такива, които се обявяват?
Н.А: Няма, Кирил не е имал деца. Пет години живее с Мари, нямат деца и тогава се решават да осиновят сина на нейната сестра. Това белгийче, за което казват, че било много хубаво и интелигентно момче, идва тук, дават му името Христо и фамилията Ботев и така фамилията Ботев е продължена физически, но не кръвно.
Б.Г: Чел съм, че даскал Ботьо също не се е гордеел със сина си тогава и се е притеснявал от поведението му, а баба Иванка се е притеснявала, че това неразбирателство между двамата се отразява както на здравето на стария, така и върху младия, че не се знае какво ще направи.
Н.А: Защото общественото мнение непрекъснато е повтаряло Христо зачерни името на даскал Ботьо, който е бил известен в цяла България. И баща му не е могъл да го понесе.
Р.Л: Да не си мислим, че нещо се е променило оттогава. И в робството, и в свободата, и в демокрацията народът е един и същ. Исках да питам за останалите влюбени жени, които и Ботев е харесвал. Но след като поговорихме за най-съществените мадони в живота му, няма смисъл да жълтеем. Сега идва ред на премълчаната история за убийството на Ботев.Здравейте, Илия Луканов. Вие сте един от храбрите български мъже, който без да сте историк, без да спекулирате, а чувството Ви за вина, което имат осъзнатите българи, Ви кара да напишете вече четири аналитични книги, посветени на най-загадъчната част от одисеята на Ботев. Знае ли се точно къде е убит Ботев?
И.Л: Да, това е на всички известното място. Единственото истинско нещо, което е изрекал Никола Обретенов е мястото на смъртта му, над долината Йолковица на югоизточния склон на Камарата, върха – крепост, където Ботев един цял ден е командвал сражението.
Р.Л: Вече е доказано, че там турски куршум не може да го е ударил, това го потвърдиха експерти инжинери с военно образование, доказа се и че по това време пушките не са били толкова далекобойни, било е тъмно и е нямало видимост. Най-важното е кои са мотивите, които карат заговорниците да ликвидират войводата?
И.Л: Основният мотив е първата голяма корупционна афера в новата история на България. Още преди да възкръсне българската държава са се проявили такива сили, които са посегнали на народната пара, предназначена да послужи за освобождението.
Р.Л: Сто пушки, сто револвера и сто хиляди патрона. Каква е точната сума?
И.Л: Между 55 и 56 000 златни франка. От тази сума за въоръжаване на четата са отишли около 18 000, а останалото е потънало като вода в пясък.
Р.Л: Доколкото знам е имало рубли и друга валута?
И.Л: Имало е рубли, дублони, турски лири, френски златни франкове, всичко общо прави тази сума.
Р.Л: Как става така, че тези пари изчезват и Врачанския комитет се оказва без една закупена пушка?
И.Л: Ето това е злоупотребата. Помощник апостолите, заедно с главният апостол, или както сам се е подписвал – „главния двигател на революцията“ в Западна България – Заимов, и неговите помощници Никола Обретенов и Георги Апостолов, са основните злоупотребители. Нишките на историята водят и към Сава Пенев, който е присъствал на лобното място. Цялата беда е, че т.н. Гюргевски комитет, който е една узурпаторска организация, която е направила всичко възможно законния Централен комитет да престане да съществува, е иззел неговите функции в началото на есента на 1885 г. Това са шепа хора, за които не може да се каже, че имат добри имена и добри помисли, макар че сред тях са неколцина загинали за свобадата и с право чествани, като Бенковски, Волов, Иларион Драгостинов. Общо са били 15 или 16 човека, но останалите са обикновени, както са ги наричали тогава, „ копуци“, „чапкъни“ или „гюлханета“, всичко това замаскирано с общото понятие „хъш“, дума, пред която ние благоговеем, но там сухото и суровото, чистото и мръсното са били много омесени.
Р.Л: Да се върнем към убийството на Ботев, колко души са били около него, кои, и кратка характеристика за тях?
И.Л: Около Ботев са се намирали само 5 човека и никой друг наоколо. След залез слънце турските и черкезки поделения и редовната армия прекъсват военните действия и слизат в различни посоки на север, северозапад и североизток. В това време четата е била на своите оцеляли позиции, била се е през целия ден, не е дала нито един убит, нито един ранен, толкова гениално е разположил нейните редици военният командир Войновски. Около Ботев са били Никола Оретенов, Георги Апостолов, Петър Симеонов, известен като Перо Херцеговинеца,те са от Щаба на четата, и двама обикновени четници – Димитър Тодоров – Димитрото и Сава Пенев, чието присъсъвие там може да се обясни само с едно, че са имали функцията не толкова на охрана, колкото на отцепление, да попречат на случайно върнал се четник да види какво ше стане. Те са били посветени в краткосрочно възникналия заговор.
Р.Л: Кога се решават да убият Ботев?
И.Л: По всичко личи, че основание за това са имали от гнева, който е изявил Ботев на Милин камък, още преди това и в село Бутан, и най-вече на Милин камък в т.н. пещера, която е била просто заслон, където са подслонявали ранените, и са се събирали бойците по време на сражението, което е траяло почти цял ден, и ръководните лица на четата да се съвещават, при вида на жертвите 22 на брой. До края на живота си Обретенов твърди, че само 11 души са загинали.
Р.Л: Вярни ли са думите на Ботев: „Къде е този Заимов, със зъби да го разкъсам?“
И.Л: Думите са верни. В Бутан той е казал пред Георги Матев и Прокопи Дянков: „Де е Заимов, де е този лъжец, със зъби да го разкъсам“. На Милин камък той е вдигнал страхотен скандал на виновниците за тази кървава баня, казал е: „Къде е онова псе Заимов, което ни излъга?“ В Борован, преди да отиде на Милин камък, той се е обърнал към Апостолов и Обретенов: „Виждате ли си апостолската работа, това ли ви е народа, който ви чака с отворени обятия?“ А на всички други дейци от Врачанския комитет, които са близки с Обретенов и Апостолов, макар да са нямали вина им е казал: „Махнете се от очите ми идиоти с идиоти! „ Който се интересува може да открие тези неща в биографията на Ботев от Захари Стоянов.
Р.Л: Така, както сте ги извадили като фактология звучат аргументирано за Вашата теза, която аз споделям. Решението на Ботев да отведе четата в Сърбия, за да оцелее, е може би, катализаторът, който драсва клечката.
И.Л: Точно така е. Ще Ви прочета извадка от бъдещата си книга, където всичко е подредено.Изглежда, че именно оповестяването на взетото решение е съдбоносния момент за войводата и неговата чета. Преди това заговор срещу живота на Ботев може и да не е имало, но победния край на генералното сражение във Врачанския Балкан и категоричното воеводско решение за спасяване на четата са променили рязко ситуацията. Защото веднъж стъпила четата на сръбска територия нищо не гарантирало на Обретенов и Апостолов техния живот. Те са имали всички основания да не се съмняват, че ако Ботев остане жив ще ги изправи пред военен трибунал да отговарят за куп престъпления, за които имало живи свидетели като Петър Йорданов, Стефанаки Савов и Спас Соколов. Уплашени до крайна степен от такава перспектива те са предприели бързо премислени и отчаяно решителни действия за осъществяване на своите намерения и закани от по рано, използвайки благоприятно стеклите се обстоятелства, а именно – първото изтегляне на противниковите сили към околните селища, второ – стичането на всички бойци и офицери от позицията по боевата линия към отдалечения на около километър Крушовски извор, трето – отсъствието на Войновски, Соколов и момчетата от авангарда, които преследвали далече на югозапад явилата се в тила на четата черкезко – башибозушка група. Следва наличността на относително близко усойно място, подхождащо за тайно умътрвяване на войводата. Наличието на два – три часа свободно време от изтеглянето на противника по здрач до настъпването на нощната тъмнина, през която ще се тръгне към сборното място – Черепишкия манастир. Има смисъл да се говори запозорното престъпление с по-малка сдържаност и по-голяма криминологична и юридическа точност. То представлява предумишлено убийство и не трябва да се затварят очите пред тази истина, защото то има всичко необходимо за такава квалификация. Има си цел – да бъде премахнат воеводата и спасението на четата чрез изтегляне към Сърбия да не се състои. Има и пряк мотив – на свободна територия двамата са щели неминуемо да бъдат подведени под съдебна отговорност. В него има и предумисъл – точно избран момент, няма ги петимата назначени от Ботев офицери Войновски, Икономов, Ванков, Соколов, Йорданов, отсъства военното ръководство. Войводата е отведен далеч от четата, на най-подходящото място за тайна екзекуция.
Р.Л:Как са успели да го отвлекат?
И.Л:Едната вероятност е, че е подведен с подла лъжа, в смисъл, че отиват да пресрещнат Войновски, но по-вероятно е, той да е отвлечен под дулото на оръжие на хора, които не си поплюват, като Апостолов, Обретенов,като Пенев и Димитрото, които са били вардяни на чифлици.
Р.Л: И чийто морал не блести. Аппостолов е вадил веднъж пистолет на войводата.
И.Л:Есента на 1875 г. в присъствието на Стамболов, Заимов, Обретенов, Волов и други, Апостолов е обвинил Ботев, че е злоупотребил с 50 000 рубли, дадени му в Русия, за да подготви чета за Филип Тотю. Това е било долна сплетня, част от хайката срещу Ботев, да бъде той дискридириран, да се разпадне Централният комитет, и да могат тези непрокопсаници от Гюргево да узурпират властта. Отначало те са се пишели, че са Събрание, за 5-6 дни са се превърнали в Комитет, и за още няколко дни в Централен комитет, като не са водили никакви протоколи за заседанията, и са криели от всички, включително и от Ботев, в когото са виждали опасен противник за техните планове, които са били хем да се обогатяват, хем да остане всичко незабелязано, а Стамболов е имал и по-далечни властнически планове.
Р.Л:Щях да питам защо Стамболов не е разчепкал това убийство, защо не е разследвал изчезналите пари, но това е друга тема. Вярвам на Вашите проучвания, но вярвам и на Вашата интуиция. Какво ви подсказва тя, как точно е застрелян Ботев, в лице или в гръб?
И.Л: Организаторът на убийството е Апостолов. свит, невзрачен, дребен и слабосилен, но е имал на своя страна Димитрото и Сава Пенев. После в спомените си пише, че нищо те не са свършили отделно, а винаги с Апостолов. Защо само тези две лица? Само те имат мотив за ликвидирането на Ботев и обща цел, обратна на неговата, само те са били публично порицани, обругани и заплашени от войводата, само те са имали лоши отношения с него в миналото, само те са щели да имат изгода от прекъсването на неговия живот. Кой от двамата го е убил? И двамата, въпреки, че психологически и характерологически погледнато, везните се накланят към Апостолов. Докато Обретенов е бил сдържан и потаен егоцентрик, пресметлив и манипулатор, който предпочитал други да работят за него, а той да крои и нарежда, то Апостолов е бил ядовит и избухлив кибритлия, опасен човек на импулсивните, ескалиращи действия. Лабилният му холеричен темперамент го е превръщал лесно в оръдие на зложелатели. Точно така е станало в късната есен на 1875 г, когато той, в пристъп на ярост, предизвикана от други, работещи го лица, посегнал на Ботев. Именно подобен афект е имало, но вече с дълбоко основание от негова и на Обретенов гледна точка, и той е извършил непоправимото почти от упор в гръб. Оплячкосването на още неизстиналото тяло само от двамата тях, неразделните лъжеапостоли, и изоставянето му, за поругание от врага подпечатват горния извод.
Р.Л: Апостоловго убиват по-късно, а Обретенов обяснява, че са ограбили войводата, за да не се разбере, че той е Ботев, но остават куртката му, която е най-важната.
И.Л:Куртка със златни еполети, панталон с лампази и неговото специално оръжие – карабина и шашка, това са оставили. Апостолов е взел револвера му, Обретенов портмонето и бинокъла. Тези хора нямат никакво алиби. Те са били там и нямат никакво обяснение защо са ходили 600-700 крачки до мястото, където са убили войводата, в обратна посока на тази, в която четата е отишла да пие вода.

 172 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)