На 4ти юни цялото население на Скравена, е изкарано да види шествието на башибозука, носещ забити на колове главите на десет Ботеви четници от групата на Георги Апостолов, намерили смъртта си при разгрома на четата в Рашов Дол.
На ужасяваща гледка са подложени хората от селата, през които минава процесията по 30-километровия път от Ритлите до Ботевград. Навсякъде, където минават, цялото население е изкарано навън – да видят какво ги чака, ако се разбунтуват. Виждайки бунтовническите глави на колове, жените надават страшни писъци. Коловете са носени от 12 българи “белодрешковци“.
Орханийският каймакамин Саадатин ефенди също пристига в Скравена и е посрещнат със зурли и тъпани. “Аферим!“, вика доволно той на влизащите в селото черкези и Ottoman Army. Поп Димитър си спомня думите на баща си Георги, че водителят на черкезите и башибозуците от Орханийска околия Мехмед Селим носел в ръка едно сетре, за което казал, че е “куртката на войводата Христо Ботев“. Попът я описва така: “Беше с пагони и сърмени ширити, но какви пагони, не мога да си спомня. Дрехата беше хубаво изработена и личеше, че е на лице с по-голям чин.“ Черкезите наслагали главите на прозореца пред кръчмата на Георги Стаменов. Пред вида на изцъклените страшни очи и зинали мъртвешки уста, целите в прах и съсирена кръв, множеството изтръпнало. Селим взел военната дреха, за която казал, че е на ХРИСТО БОТЕВ, и я дал на селския кехая, циганина Гего Алиев. Той я облякъл и играл с нея хоро пред отрязаните глави.
Процесията вече се готвела да тръгне за “победен марш“ през другите села за Ботевград, когато чорбаджията Георги Стаменов и Петко Йотов Студенков набрали кураж и измолили от каймакамина Саадатин ефенди, с когото се познавали, да остави “тия душмански глави в селото, за да не плашат с тях булите.“