🇧🇬ЕДИНСТВЕНАТА ЖЕНА В „ХВЪРКОВАТАТА ЧЕТА “ НА БЕНКОВСКИ Е МАРИЯ СУТИЧ!🇧🇬

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

🇧🇬ЕДИНСТВЕНАТА ЖЕНА В „ХВЪРКОВАТАТА ЧЕТА “ НА БЕНКОВСКИ Е МАРИЯ СУТИЧ!🇧🇬

Когато 300 башибозуци нападат село Поибрене по време на Априлското въстание, жителите му, сред които няма нито един въоръжен, казват на водача на башибозуците Хатун ага:
– Бягайте, ага, защото Бенковски идва!
Турците наистина се оттеглят и така селото оцелява.Това е само една от историите за легендарната „Хвърковата чета“ на Бенковски, но тя идва да покаже, че макар едва на десетина дни, четата вече е прочута и славата и се носи нашир и надлъж.
Въстанието избухва преждевременно. Тогава Бенковски обикаля селата Мечка, Поибрене, Мухово, Махалите, за да ги вдигне на оръжие, и около него се събира чета от 60 души на коне. В Панагюрище към нея се присъединяват още 50 въстаници. Тя е наречена „Хвърковата чета“ , защото за няколко часа може да измине 40-50 км, да се появи навсякъде най-неочаквано и да предизвика ужас сред турците.
Съставът и достига 200 души, тя обикаля села и градове в района, качва се чак на връх Еледжик, където има голям укрепен лагер на въстаниците, повдига бойния дух на българите, участва в сражения.
За нея е писано много, но малцина знаят, че в четата наравно с мъжете се сражава и една жена – МАРИЯ АНГЕЛОВА. Наричат я още Йонка, Ньонка, Нонка, Нона, Мария-Нона.
Дори и почти неизвестна на българите, има една смела жена, която участва в сраженията през Априлското въстание. Това е Мария Иванова Сутич – първата и единствена жена в “Хвърковатата чета” на Бенковски.
Мария Ангелова (по съпруг Мария Иванова Сутич) е българка от Татар Пазарджик (дн. Пазарджик).
Родена е през 1856 или 1857 г. На около 17-18 годишна възраст се омъжва за далматинеца от Дубровник Иван Сутич, който работи като специалист по изграждащата се тогава в Южна България ж. п. линия на австрийския предприемач барон Мориц Хирш.
Заедно със съпруга си се установява да живее на гара Белово. При избухването на Априлското въстание в ІV-ти (Панагюрски) революционен окръг двамата се включват в сформираната чета на Георги Бенковски.
За нея войводата Георги Бенковски разпорежда на летописеца Захарий Стоянов: „Запиши, че днес, 27 априлий, към нашата чета се присъединява и госпожата на Ивана Сутича – Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята!“
При разгрома на въстанието Мария или Ньонка (Йонка), както я наричат четниците, се оттегля с мъжа си и останалите около Бенковски хора към Стара планина. В резултат на преследването от турските потери и мъчителния преход в суровите условия, както пише Захари Стоянов:
“Горката Йонка беше заприличала в лицето на сянка… Хубавото й бяло лице и малките ръчички бяха се охлузили и надраскали като географически атлас, а за тънките й дрехи не питайте… Няколко фанатици-братя от четата, неосвободени още от дебелите предразсъдъци, по свещено уж предание от старохайдушкия катехизис, че жената е пакостна твар във всяко юнашко предприятие, бяха решили помежду си да убият нещастната мъченица, едничката българка, която се бе удостоила да стои под байрака за свободата… Разбира се, че аз употребих всичкото си красноречие, за да ги отклоня от фанатическата им постъпка.”
В своите знаменити „Записки по българските въстания“ Захарий Стоянов описва как за зла беда върху въстаниците, изгорили сами къщите си, сякаш да се отрекат от всичко земно, и укрепили се високо в планината, върху тях се изсипва в продължение на няколко дни леден дъжд и… сняг. Мокри до кости, обезверени, съсипани, те са преследвани и разгромени от техните поробители.
С угасването и на последните надежди за спасение Мария моли мъжа си да я убие..
След сражение между село Липян и Тетевен турците залавят Мария с неколцина от четниците. Двамата с мъжа и са отведени в „ЧЕРНАТА джамия“ в София и там ги чакат страшни изпитания: унижения, побои, мъчения, опити Мария да бъде потурчена.
Имат късмет–чуждото поданство и най-вече пламенното застъпничество на неколцина чужди консули натежават на везните и двамата са освободени. За съжаление скоро Иван Сутич умира и Мария остава вдовица без средства за преживяване.
След време получава малка пенсия. През 1907 г. се омъжва втори път – за началник на поща в квартал „Кършияка“, Пловдив. Приема за свои двете деца на втория си съпруг – син Борис и дъщеря – Мара.
Умира през 1932 г. – забравена от властта, но незабравена от народа.
За Българите тя е единствената жена в Хвърковатата чета на Бенковски – героиня от Априлското въстание, легенда!
ПОКЛОН!
Да се знае, помни и разказва какви Българки е раждала България!🇧🇬

 130 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)