Баба Неделя

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Малцина познават живота и делото на Баба Неделя

В центъра на столицата един вече почти заличен площад в близост до НДК от години носи името “Баба Неделя”. Но ако запитате софиянци коя е тази жена, малцина ще са тези, които ще могат да отговорят. Впрочем от 2006 г. така е наименуван и един нос на северния бряг на остров Ливингстън в Антарктика.

Тя е първата българска учителка в Македония и като такава организира през 1865 г. за първи път честването на празника на светите братя Кирил и Методий в Прилеп.

Родът на Баба Неделя не е случаен. Самата тя е омъжена за брата на майката на Васил Левски – най-малкият вуйчо на Апостола Петко Караиванов. Неделя непрекъснато поддържа контакти с Дякона. През 1870 г. при нея във Велес пристига пратеник на Левски “с кореспонденция от Централния комитет в Балкана”, с молба да им ушие знаме, за което й е изпратен и модел.

Двете с дъщеря й Станислава се заемат веднага с опасната задача и усилено работят по цели нощи, за да успеят да го завършат във възложения им срок от два месеца. То е изработено от червен плат с изобразен върху него с коприна разярен лъв, като над главата му с едри бели букви е извезано “Свобода или смърт”, а под него – “Станете да ви освободя”. Пет-шест дни обаче преди то да бъде завършено, в един съботен следобед в дома им запъхтян нахълтва хазяинът им – Георги Колев, който ги предупреждава:.
Скоро скрийте гергефа, защото Зафираки бей ви е предал и идат юзбашията с трима джандари да обискират квартирата ви. Двете жени светкавично смъкват от стената един портрет, изрязват буквите върху байрака и заковават лъва в рамката, скривайки също коприната, пратена им от Левски, заедно с една песнопойка с бунтовнически песни.

Заедно с една тяхна приятелка те сядат с книга в ръце миг преди да нахлуят жандармите. Те обръщат наопаки стаята, отваряйки долапи и сандъци, ровейки се из бохчите, разпаряйки възглавници и юргани и разковавайки миндела – досущ като в днешен холивудски екшън. И като не откриват нищо, юзбашията с дрезгав глас извиква: “Хей, ходжи, казвайте къде сте скрили байрака, гдето сте го шили?”.

Без да трепнат, жените в един глас заявяват, че са наклеветени и като посочват лъва в рамката на стената, обясняват, че само са шили това… куче. На забележката, че изобразеното животно хич не мяза на куче, те невинно обясняват, че не са могли да го докарат “много хубаво”.

Така знамето е спасено и по време на Априлското въстание то става пряпорец на четата на Димитър Беровски, организатор на Разловското въстание в областите Малешево и Пиянец.

След като през 1849 г. съпругът на Неделя Петкова умира от холера, тя остава сама, обречена на мизерия, с пет деца, като шест месеца след смъртта му ражда и шесто, което кръщава на мъжа си Петко. Като майор през 1885 г. този неин син се сражава срещу сърбите край Сливница, рамо до рамо с княз Александър Батенберг, от когото получава кръст за храброст.

Често пъти Неделя си ляга гладна и се препитава единствено с ръкоделие. Така по поръчка на поп Христо от Карлово тя шие прекрасна икона на св. Мина и когато тръгва да му я занесе, на улицата я среща тогавашният руски консул в Пловдив Найден Геров. Виждайки красивата икона, той вади от джоба си една книга и помолил жената да прочете няколко думи от нея. След което я поканил да стане учителка. След три месеца Неделя заминава за София, снабдена с препоръка и от Сава Филаретов.

По-късно учителства в Самоков, Кюстендил, Прилеп (където основава девическо училище, носещо името на Солунските братя Кирил и Методий), Охрид и Велес. В последния град тя се включва в революционния комитет и след като участието й в него е разкрито, бива изгонена от града и заминава за Солун. Там безстрашната българка основава училище, създава женски и благотворителни дружества и се присъединява към борбата на местното население срещу гръкоманите. През 1883 г. се заселва в Ракитово, където работи всеотдайно за просветата на чепинските българи. За възникването и развитието на учебното дело в България до и след Освобождението можем да съдим главно от изложението до Н. В. Княза на тогавашния министър на народното просвещение д-р Константин Иречек през 1882 г. След това се появява училищна статистика, която отчита, че в Княжество България до Съединението има 1365 български основни източни православни училища, а през учебната 1890-1891 г. в съединена България училищата са вече 2747.

През 1851 г. Самоков е един от градовете с главни училища в България. Тези училища имат избрани градски училищни настоятелства. Те са и дарители на имоти, с които да се издържат училищата и учителите. Един от тези дарители е Мано Филипов. Родолюбивите самоковци дължат много на тази фамилия. ю

Настоятелите канят учители и им плащат заплатите. Изграждат училища, купуват учебници, даряват имоти.

Преди 155 години – през 1862 г., в Самоков идва учителката Баба Неделя Петкова. Тук тя живее и работи до 1 юли 1865 г. Дейността й е свързана с Девическия манастир. Баба Неделя Петкова има десетки ученички и ученици. Тя дава тласък на образованието в Самоков и има достойни последователи и учители.

От 1 юли 1865 г. се установява за учителка в гр. Прилеп (Македония), където събира много ученички в една къща.

Получава голямо уважение в Прилепската българска община. В своите записки тя казва: “Прилепчани незабавно ми доставиха всичко необходимо за училището, намериха ми къща за живеене, плащаха ми заплата, така че забравих, че съм далеч от родното място”.

За първи път там се чества празникът на светите братя Кирил и Методий, провеждат се и изпити в девическото училище. През втората година се записват да учат 180 ученички, а жителите на Прилеп събират 10 000 гроша за училището.

След втората година в Прилеп Неделя Петкова отива учителка в Охрид, където сварва 6 гръцки училища и 12 църковни, в които не се чува и дума на български. Неделя събира около 200 момичета в къщата на Ангел Беле, където преподава една година.

Неприятности с гръцкия владика я прогонват от Охрид

Разболява се и се лекува в Битоля. Там пък събира 114 ученички и отваря девическо училище, където учителки са дъщеря й и ученичката й Ана Терзянова.

Неделя се връща в Охрид, където празнува деня на св. св. Кирил и Методий и чете султанския ферман за независима българска църква. Това й донася много неприятности от страна на гърците. През 1870 г. българската община във Велес предлага на Баба Неделя и тя приема да бъде учителка там. Заедно с нея учителка във Велес става и дъщеря й. Те отварят двете затворени училища в градчето, но гъркоманите скоро ги затварят.

През 1871 г. Баба Неделя заминава за Солун и на 12 май открива училище там. Започва да учи 12 ученици и 3 ученички. Скоро възпитаниците й нарастват на 50.

Понякога Баба Неделя няма пари дори за хляб, но съвестта не й позволява да остави учениците си да се пръснат по гръцките училища.

През 1872 г. полага основите на женско дружество – “Възраждане”. За тази цел е подпомогната от Зографския манастир с 10 лири. Същата година завежда 4 момичета от Велес, Воден, Битоля и Солун да се учат в Москва. На връщане от Русия минава през Бесарабия да се види със свои роднини, отбива се в Свищов, за да се запознае с уредбата на тамошното женско дружество, и през Варна с кораб слиза в Цариград. От там отново пристига в Солун, където пак открива училище във Вардарската махала

В началото на учебната 1873/1874 г. оставя на своето място дъщеря си, а тя се упътва да събира членове и помощи за женското дружество.

На ученическите изпити в края на учебната година в Солун присъстват руските консули, представители на светогорските Зографски и Хилендарски манастир, католически владици, български първенци. Това е последният тържествен изпит в Солун.

Баба Неделя престава да учителства и след Освобождението се завръща в Кюстендил, а от 1879 г. се установява в София. Дългогодишната учителка дава примери на младите как да работят за народна полза. През 1883 г. дори тя учителства даром в Ракитово, като учи помакини. За Първото българско изложение през 1894 г. в Пловдив изработва хубав килим, за което е наградена. През тези години привежда в порядък своите записки, в които отбелязва много събития. Записва и народни песни, обичаи и предания.

Остава в паметта на хората и в историята със своето голямо родолюбиво дело.

Поклон!

 169 Посетена,  3 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)