През 1896 г. тръгва слух за някакъв затворник, избягал от азиатска крепост, който съобщава, че Ботев е жив — слух, на който отначало повярвал и Яворов. Този слух развълнувал цяло Търново, стигнал и до Венета. Илия Янулов в биографическите бележки за Иванка към изданието на Ботевите съчинения (1907 г.) пише: „И когато преди 8—9 години като мълния се разнесе вестта, че Ботйов е жив, жена му, упоена от една тревожна, велика радост, вярваща повече от всички, че той не е бил никога ранен смъртоносно, че той е живял досега някъде — готвеше да му представи най-голямото богатство на света — Иванка, която следваше тогава в Швейцария. „Аз си изпълних дълга, с гордо чело ще се явя пред него”, викаше тя вярваща …”

И още един случай, през 1900 г. на „Марно поле” в Търново се разположил чуждестранен паноптикум, в който имало сандъци от прозрачно стъкло с восъчни фигури на Ботев, Хаджи Димитър, Петьофи и др. Отишла да го види и Венета. Щом застанала пред сандъка с фигурата на Ботев, тя започнала да бледнее и се строполила безчувствена на земята. Свестили я присъствуващите. Поискали да я отведат до дома й, но тя отказала. Изкусно направената восъчна фигура представяла смъртно ранения Ботев със струяща кръв над окото, обливаща бялата му шия.