Земята ни гледа
Улисани в житейското безумие
Над нас се бавно Космоса руши
Като шрапнели стрелкат се астероиди
И в черни облаци ни задушават призори
Света ни се затлачва от досадници
Настъпва планетарен глад
Изчезват пътищата между хората
Пропадаме в нечовешки ад
А, може би срама ще ни залее
Земята гледа и мълчи
Върти кълбо, в което огън тлее
Надеждата запалва светлина и тъмнина
Това е пътя
В който бъдещето зрее.
230 Посетена, 1 Общо четения