ЗАЩО УБИХА ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА?

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Иля Прокопов е известен български археолог, нумизмат, експерт по културни ценности и преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“. В началото на 80-те години той става част от една незавършена мисия, за която се говори и до днес. Тогава Людмила Живков, дъщеря на комунистическия лидер Тодор Живков, и пророчицата Ванга застават начело на вълнуваща археологическа експедиция в Странджа.

Група изследователи тръгва на мисия, която трябва да открие информация от изключителна важност за цялото човечество. Става дума за древни документи и предмети, съдържащи знание, което може да промени живота на цялата планета.

В групата, която тръгва към Странджа, са Красимира Стоянова – племенница на Ванга, Кръстю Мутафчиев, историк и близък приятел на Людмила Живкова, както и още няколко доверени хора. Прокопов работи за експедицията като експерт по паметниците на културата. 33 години по-късно той разказва за „България Днес“ интересни подробности за мисията.

– Г-н Прокопов, вие имате уникалния шанс да участвате в експедицията от 1981 г., организирана от Людмила Живкова и напътствана от пророчицата Ванга. Как бяхте избран да участвате в нея?

– Всеки един от участниците в тази експедиция е бил съгласуван лично от Ванга. Нейната племенница Красимира Стоянова се допитвала до пророчицата за всяко отделно име, което да включи в мисията. Ванга е казвала – този може да участва, този не може. Бях безкрайно изненадан, когато един ден ме повикаха в Института по култура и ми казаха, че отивам командировка в Странджа. Без да ме питат дали искам, или не искам. Нямах право да откажа. Тогава системата не приемаше откази. Заминах уж за малко. Върнах се след месеци.

– Каква всъщност беше целта на мисията в Странджа?

– Информацията, с която разполагаше тази група, оглавявана от Людмила Живкова, беше за места, съхраняващи много големи ценности. Наричам ги информационни депа, които биха могли да променят коренно представите ни света такъв, какъвто го познаваме. Не ставаше дума за злато и съкровища, а за нещо много по-глобално. За документи и предмети, завещани от други култури преди много векове. По време на мисията много пъти се коментираше, че територията, върху която днес е България, е била центърът на човешката цивилизация. Светая светих на знанието. За мен е ясно, че много от нещата, които са откривани, не са оповестявани публично. В недрата на българската земя, колкото и да са орязани нейните граници, все още има две или три огромни депа, съдържащи важна информация за цялото човечество. Чувал съм тези неща по време на експедицията от Кръстю Мутафчиев, който беше един от най-приближените до Людмила Живкова.

– Какви инструкции получихте преди началото на мисията?

– Не трябваше на никого и по никакъв повод да се дава информация за експедицията. Нямахме право да говорим дори пред хора от службите за сигурност. Явно Людмила Живкова вече е знаела, че около нея има предатели. През онези години загубих благоволението на мои отколешни преподаватели и професори. Мълчах за мисията, а те се дразнеха от това. Моята задача в групата на Живкова беше да работя като експерт при евентуално откриване на културни ценности.

– В един от източниците, свързани с вашата мисия, пише, че още с пристигането си в Странджа сте станали свидетели на странно явление – две светещи човешки фигури на хълма. Какво точно се случи?

– Представете си скален масив, който прилича на амфитеатър. Ние познавахме това място, защото от няколко дни вече работехме в района. Бяхме огледали и документирали цялата местност. След консултация на Красимира Стоянова с леля Ванга трябваше да отидем там след залез слънце. Имаше нещо като много тънка, фина мъгла. В нея се виждаше една висока, по-тънка човешка фигура и една по-ниска. Изглеждаха като живи и сякаш се движеха. Чудех се дали да споделя с другите това, което виждам. Притеснявах се да не ме вземат на подбив. Краси и един от другите колеги първи заговориха за странните фигури в мъглата. Започнахме да се питаме един друг какво се забелязали. Оказа се, че не всички сме видели едно и също. За себе си съм сигурен, че едното беше много висок човек в бяло. Другите твърдяха, че са видели двама души, обърнати един към друг. Възможно е всеки да е видял нещо, което е подходящо за неговия личен чип.

– Имате ли ваше обяснение за това странно явление?

– Струва ми се, че в района има много силни енергийни полета. Подобни на тези, които съществуват на Рилските езера. Занимавам се с наука и научни изследвания. По-скоро съм скептик. Нямам точно обяснение за това, което се случи тогава. Знам ли…

– Каква беше ролята на Ванга за експедицията в Странджа?

– Краси ходеше постоянно при леля си Ванга и се съветваше с нея за експедицията. Тогава за пръв и последен път бях на мисия, при която данните и тълкуванията минаваха през подобен вид одобрение. Всички наши ходове бяха съгласувани с нея. Подготовката, картата, която трябваше да ни заведе до крайната цел… Всичко беше съгласувано с пророчицата. Възникнеше ли някаква неяснота, Красимира отиваше да говори с леля си. Картата на местността, по която се водехме, успях да я мерна два пъти. Но на мен тя нищо не ми говореше.

– Сбъдваха ли се нейните думи?

– В случая със Странджа не ставаше дума за едно конкретно местенце, където да съсредоточим усилията си. Картата очертаваше обширен периметър и ние изследвахме само неговата североизточна част. Не получихме възможност да завършим проучванията си. Не е ясно докъде биха ни довели напътствията на Ванга, ако мисията ни не беше прекъсната. В района, където работехме, се натъкнахме на средновековна шахта за добив на метал.

– Какво се случи след това?

– Неочакваната смърт на Людмила Живкова промени всичко. Когато тя почина, заместник-премиерът професор Стаменов каза че е обещал пред паметта й да доведе експедицията в Странджа докрай. Продължихме работа, но не за дълго. Не мога да кажа, че са ни арестували, но ни махнаха от района и спряха мисията. Казаха ни да се прибираме вкъщи и да стоим на разположение. После започнаха да ни викат из кабинетите на Главно следствено управление и други злокобни места. Да се чудиш в България ли бяхме или в друга държава. За мен тези, които проведоха наказателната акция срещу хора от нашата експедиция, изпълняваха нареждания от чужда страна.

– Един от участниците в експедицията – Кръстю Мутафчиев, е осъден на 20 години затвор „за злоупотреби и незаконни археологически проучвания“ през 1982 г. Как той преживя тази тежка присъда?

– Кръстю излезе по-рано от затвора, но вече беше болен от лоша болест – дар от благодарното отечество. Всеки, който се е хванал да прави нещо добро за България, е смазан. Кръстю беше пратен в Пазарджишкия затвор. Там какво му се е случвало даже не искам да си помислям.

– Кои бяха най-ценните ви находки в Странджа?

– Всичко, което е намерено на това място, бяха дървени устройства от времето, когато в средновековната шахта са добивани метали. Дървени главини, парчета опори. Какво е станало с тях – нямам представа.

– Но не успяхте да достигнете до безценните документи и информационни депа, които са били вашата крайна цел?

– Не. Не ни позволиха да работим повече.

– В част от публикациите, свързани с вашата мисия в Странджа, се споменава името на египетската богиня Бастет, както и че се е обсъждала възможността нейно съкровище да е скрито в недрата на планината. Каква е истината?

– Това беше идея на Кръстю Мутафчиев. Беше получил информация отнякъде, но не споделяше всичко, а само конкретни неща, свързани с текущата работа. Най-общо ставаше дума за много пряка връзка на нашите земи с древен Египет. Искрата на знанието и изграждането на проспериращи култури е тръгнала оттук и е оказала влияние за възникване на древните общества в Двуречието и Египет. През хилядолетията е съществувала постоянна многостранна връзка между тези центрове.

– Колко време продължи цялата мисия?

– Участвах за няколко месеца през 1981 г., но подготовката започва доста преди това. Предишната година са правени обходи на местността във връзка с експедицията. От Кръстю Мутафчиев знам, че Людмила Живкова е имала срещи в Англия във връзка със Странджа. Говорила е с изключително високопоставени хора от техните разузнавателни служби.

– Тодор Живков вълнуваше ли се от вашите открития?

– Нямам представа.

– Защото в България по времето, когато той беше на власт, всичко зависеше от него…

– Да, но явно дори той не е успял да устои на натиска на съветските си другари. Те бяха чугунени глави – тръгват и газят. Една малка страна не може да си позволи да се противопоставя на велика сила като СССР.

– Имате ли своя версия за смъртта на Людмила?

– На Людмила Живкова са й помогнали да умре. Тя беше безкрайно неудобна. На границата на два мегаблока в геополитически план, тя си позволи да направи много неща, които извисяваха националното самоуважение на България. В този океан от комунистически интернационализъм не се позволяваше никой да бъде по-голям от съветския слон. Тогава и азбуката беше съветска, и слонът беше съветски… Живкова си позволи да направи ходове, които изобщо не попадаха в рамките на тази политика. Не можеха и да я контролират, защото тя бе член на Политбюро. Катастрофата, която тя преживява, също е много странна. Вследствие на този инцидент Живкова имаше платинен имплант в главата. Интересно как така нейната служебна кола е била блъсната от някакъв камион. Много нагласена работа… Но там, където пипат тайните служби, следи няма. Няма и ясен отговор на въпроса как умря Людмила Живкова.

– Живкова усещаше ли, че може да й се случи нещо лошо?

– Не съм контактувал с нея лично. Най-вероятно – да. Ходеше често при Ванга и там са си споделяли разни неща. Людмила Живкова имаше доверие на шепа хора и не случайно не искаше службите да знаят за експедицията в Странджа.

– Връщали ли сте се в Странджа след експедицията от 1981 г.?

– Бяха минали няколко години и по друг повод бях в Странджа. Единственият човек от селището, който участваше в нашата експедиция, беше главният механик на мината. Казваше се Георги, не му помня фамилията. Разказа ми как по време на военно учение на Варшавския договор през 1982 г. всичко там е било заградено и само излитали и кацали съветски хеликоптери. Само съветски, без български. Но това са думи на местни хора.

По-късно, когато бях директор на Националния исторически музей, дойдоха при мен двама души, живеещи в чужда държава. Те ме попитаха дали, ако предложат договор на нашето правителство може да се направи нова експедиция в Странджа. Казаха ми, че на територията на нашата страна има две големи депа за информация, останали от древността и аз съм бил на едното от тях. Съвършено ясно е, че към района на Странджа и още няколко такива места в България има изключителен интерес от чужди държави. Интерес, който дори не може да бъде скрит.

– Бихте ли участвали в нова археологическа мисия там?

– Бих се върнал, но не при тези условия. Нямаме национално отговорни ръководители на държавата. Управляват ни хора, които имат корпоративно, апаратно партийно мислене, но не и държавническо. Те са като глутница. Въртят се да оглозгат това, което е останало.

– Значи ли това, че тази безценна информация, която може би се намира в недрата на Странджа, ще си остане там още дълго време?

– Кой знае? Кой може да бъде сигурен, че Творецът няма да ни разтресе така, че да ни дойде акълът изведнъж. Кому е обещано утрето? На никого. Дънов беше казал нещо много интересно и после Ванга го цитираше. „Не жалете за земите, които са отнети на България. Те ще бъдат под вода. Тука да седите. Лошо ке биде по света, но вие тука да седите.“ Доста неща вече се знаят, но информацията се крие.

Връзка с древен Египет

„Тази книга ще предизвика може би най-голямото археологическо откритие на нашия век“ – пише Кръстю Мутафчиев в своята историческа справка, озаглавена „За произхода на хомо сапиенс“. – Гробницата на божеството Бастет в Странджа планина ще се окаже, най-вероятно, творение на строителите на египетските пирамиди… И ще отреди най-накрая достойно място на българите в световната история като носители на човешката цивилизация.“

Мутафчиев е сред най-доверените хора на Людмила Живкова. В края на 70-те години и началото на 80-те той е шеф на служба „Културно наследство“ в Комитета за култура. Води експедицията в Странджа, но след смъртта на Живкова изпада в немилост. По скалъпени обвинения е осъден в присвояване на държавна собственост и е вкаран в Пазарджишкия затвор за 20 години. Излежава 8 години от присъдата си, след което е освободен, но здравето му е разбито. Умира през 2004 г. след дълго боледуване.

 235 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)