КОЙ Е Д-Р НЕДЮ БОЯДЖИЕВ? ИМА ЛИ ПОНЕ УЛИЦА НА НЕГОВО ИМЕ? НЯМА! НИТО В СОФИЯ,НИТО В КАЛОФЕР! През 1920 г. д-р Недю Бояджиев вдига цяла Скандинавия за българската кауза.
Той е един скромен и сърцат зъболекар,роден през 1870 год. в Калофер. Д-р Бояджиев е може би най-образованият български стоматолог навремето. Завършил е ветеринарна медицина в Лион, зъболекарство в Париж и е специализирал протезна техника в Монреал. В Балканската война е единственият зъболекар в Българската армия. През 1920 год. захвърля професията и тръгва да тропа по височайшите порти из Европа, за да даде свободата на над 150 000 български пленници от Първата световна война, забравени от победителите, отписани от победените.
Когато всички други военнопленници – англичани, германци, руснаци, французи, унгарци и пр., са вече по домовете си, нашите мрат като мухи от глад и студ по лагерите из Сърбия и Гърция. През 1920 г. Обществото на народите вече смята хуманитарната си мисия около болните, ранените и пленените във войната за приключена. Сам върховният му комисар за пленниците Фритьоф Нансен е освободил 437 000 души. През 1918 г. България е капитулирала с 800-хилядна войска. Над 150 000 души остават в плен в нарушение на Ньойския договор. “Няма къща в България, която да не е почернена”, казва сам д-р Бояджиев.Положението на пленниците е ужасно. През 1920 г. той тръгва сам и със свои средства да спасява сънародниците си. Снабдява се с паспорт на полски гражданин от легацията в София, тъй като иначе е невъзможно да напусне окупирана България. По онова време Полша е съвсем нова държава и никой още си няма понятие кой е поляк и кой не е. Пътува до Белград и Загреб в конски вагони, натъпкани с руски емигранти. Често сменя влаковете, спи по ханове и върху куфара си, докато се добере до Швеция.
В Стокхолм се среща с Мърфи, консул на САЩ в града, който преди това е бил консул в София и е участвал в подписването на Солунското примирие. Американецът се разтичал и издействал на д-р Бояджиев аудиенция при принц Карл, брат на краля и председател на шведския Червен кръст. Там докторът излага мисията си и доказва правотата на българската кауза.“Давам дума върху моите побелели коси, че няма да спра моите действия, докато българските пленници не се завърнат в родните си огнища”, декларира принцът. Фритьоф Нансен също е уведомен.Така възниква група от влиятелни застъпници на българската кауза, които действат официално чрез Червения кръст и посланиците на страните победителки и неофициално чрез личните си връзки за освобождаването на пленниците. Д-р Бояджиев неуморно снове из европейските столици като координатор на групата.
И постига своето.През 1922 г. Нансен докладва пред Обществото на народите, че и българските пленници са освободени. Докторът отклонява отличие на Министерството на войната от правителството на Стамболийски, но приема шведския орден “Полярна звезда”.
В същата година Недю Бояджиев става почетен генерален консул на Швеция в София и остава на поста 20 години. Умира през 1948 г., след като е подарил родната си къща в Калофер за родилен дом.
Днес картината на признателност към делото на Недю Бояджиев е колкото тъжна,толкова и срамна. В българските истории преди, пък и след 10 ноември фигурира почти едносрично упоменаване на позора с българските пленници и нито дума за техния спасител. Родната му къща ,забележителна с оригиналната си архитектура , дарена на Калофер и използвана като родилен дом до 70-те години на 20 век, днес е отчайваща гледка. Изоставена,с изтръгнати врати и прозорци ,рушаща се от течове, с падаща мазилка и двор,който прилича на джунгла ,тази къща е поредното злощастно доказателство за ценностите на нашите управници и общество,за признателността им към българските герои и техните дела .
Поклон….
От „Пътят към Отечеството „
