Днес ще ви разкажа една кратка история за това как при самия Божи гроб, в най-голямата християнска светиня – храма „Възкресение Христово”, е имало дълги векове български параклис.

Сподели сега

Христосъ въскрьсе! Въ истинѫ въскрьсе!

Днес ще ви разкажа една кратка история за това как при самия Божи гроб, в най-голямата християнска светиня – храма „Възкресение Христово”, е имало дълги векове български параклис. Това е споменато още по време на кръстоносните походи от немския монах Йоан Вюрцбургски, който пребива в Йерусалим през 12-ти век. Той прави специален списък на народите, които имат параклиси при Божи гроб, и на второ място, след гърците, посочва народа на българите.

За същото има изключително любопитно доказателство в сведенията на Трифон Коробейников, който е пратеник на руския цар Иван Грозни при Йерусалимски патриарх през 1583 година. Същият този висш сановник съобщава, че до самия Божи гроб има голяма българска църква, а в нея ден и нощ светели с пламък 15 златни кандила. Друг руски дипломат и много голям търговец – Василий Позняков, в своя книга „Описание на светите места“, пише:
„И пред малката църква на гроба стои български престол и над него ден и нощ гори кандило”.
Според повечето сведения, българската църква е била на гроба на самия Йосиф Ариматейски, а няколко български монашески предания сочат за неин основател цар Симеон Велики. Йосиф Ариматейски, който се свързва с нашия параклис, е изключително почитана личност от християните и е много интересен за историческата наука. Ето как е описан той в Евангелие от Матея:

„И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се беше учил при Иисус. Той дойде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да му се даде. Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница, и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде. А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.“

Цитирам това описание, за да си представим на какво важно място нашата църква е могла да изгради храм. Свети Йосиф Ариматейски обаче е свързан не само с това, че той погребва тялото Господне в своя гроб, пренебрегвайки властващия тогава закон, и така сбъдва пророчеството на старозаветния Исая. Йосиф от Ариматея е част и от една загадъчна легенда, за която са изписани стотици книги. Според нея Йосиф Ариматейски събрал в Свещения Граал последните капки Христова кръв, а след това отнесъл съдината, която притежавала могъщи сили, на тайно място. Според една от версиите, мястото било Британия, откъдето тръгва и красивата легенда за митичния крал Артур и рицарите на кръглата маса, които търсели и намерили Граала. Според други теории, Граалът попаднал в ръцете на рицарите тамплиери, а според изследователи като Христо Буковски, се озовал при богомилите, които го отнесли в Окситания.

Защо точно над скалната гробница на Йосиф Ариматейски българите са имали своя храм, е загадка. Не е загадка обаче, защо сме загубили правото да имаме свой параклис при Божи гроб. Както често става в нашата история, това е било е свързано с финансови неуредици. Но днес не е време за тъжни размисли, а за гордост от предците ни.
На светлия празник благодаря на всички ви, които намирате време да четете моите кога удачни, кога неудачни разкази на тази страница. Българската история също се нуждае от възкресение. Поне мъничко може да допринасяме за това. Паметта за дедите ни е тяхното малко възкресение в днешния объркан и забързан свят.

Светли празници и нека Спасителят бди над Вас и вашите близки!

Loading

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)