СКРИТИТЕ СРАВНЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИ РУНИ И КРИТСКА(ОТНОВО ДРЕВНОБЪЛГАРСКА) ПИСМЕНОСТ

През 1905 г. излизат резултатите от проучванията на учените извършили разкопки в Абоба – Плиска. Публикувани са голям брой рунически знаци изсечени по стените на селището, а и срещащи се по керамика и др. предмети [Фиг. 1]
Изследователят спрял се на проучването на особените знаци е Успенски. Той съвестно отбелязва, че руните от Абоба-Плиска имат най-близки успоредици с древната писменост на о-в Крит [Фиг. 2] и дори писмеността на Троя. Удивен от приликите, руският учен не е в състояние да ги обясни.
Причината е проста – по това време [1905 г.] се вярва, че българите са тюркски народ, който е обитавал Сибир в епохата, в когато трояните и минойците(антични българи) са ползвали своите писмености. Вярвайки в тази лъжа Успенски просто няма как да стигне до правилен извод.
Ако навремето бе прието виждането на творилия по времето на Успенски проф. Ганчо Ценов, нямаше да има място за чудене. Ценов пледира за това, че българите са потомци на древен балкански народ.
Античните българи( неправилно наречени траки) са свързани както с Троя, така и с о-в Крит, като това е доказано както от ономастиката, така и благодарение на исторически находки. Ето това е причината за приликата между руните от Плиска и писмеността от Крит и Троада.