АТИЛА ОТ РОДА ДУЛО

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

АТИЛА ОТ РОДА ДУЛО |Y|
🇧🇬 🇧🇬 🇧🇬
Третата съпруга на Атила е Керка, родом от Западна Мизия. Понеже именно там тя се среща с него и той я взима за своя жена, овдовявайки намисля да го погребе в този край, а след това и да се установи да живее тук.
Атила оставя петима синове, двама от които са родени от Керка, а другите – от предишните му съпруги. Понеже така и приживе не посочва кой да го наследи, Керка поема управлението.
Тя нарежда да се направят три ковчега – златен, сребърен и железен, и когато те са готови, в единия от тях е положено тялото на Атила, но само тя знае в точно кой.
Трите ковчега са натоварени на волски коли. Керка повежда синовете на Атила и войската му на североизток. Стигат до горното течение на река Лом и някъде там заравят ковчезите. Мъжете, които извършват това, са убити, за да се запази в тайна мястото.
Керка обявява, че тук ще бъде новото Атилово царство и тя ще бъде негов владетел.
От писмени източници знаем, че Ирник (синът на Атила) е от рода Дуло. След като се знае от кой род е синът, не би трябвало да има съмнения за рода на баща му, тъй като практиката по него време е престолът се е наследява само по бащина линия. Основна причина за тези съмнения е фактът, че Атила не е вписан в “Именника на българските владетели”. По всяка вероятност в този списък фигурират само имената на тези канове, които са управлявали самостоятелна българска държава. По тази причина не е вписан и бащата на кан Кубрат – Албури (въпреки че е от рода Дуло), тъй като Албури е бил васал на Аварския хаганат, дори е водил преговори за присъединяване към Тюркския хаганат. По същата причина не е вписан и Атила – управлявал е империя, в състава на която освен българи са влизали около 25 племена и народи (акацири, алцигири, хунугури, масагети, саки, сугути, алпиузури, итимари, тюрки, савири, хазари и др.).
От“ Златна България „

 341 Посетена,  2 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)