ЕДНА ХАРАКТЕРИСТИКА
ОТ ИВАН МИХАЙЛОВ ЗА СЪРБИНА.

Текстът е подготвен от авторът за спомените си с заглавие
ХАРАКТЕРИСТИКА
НА СЪРБИНА
„Сърбинът е шовинисти. Той говори за всичко сръбско в превъзходна степен: всичко сръбско е най-добро, най-хубаво, най-съвършенно. Сръбският език е най-мелодичният, сръбската народна поезия е най-съвършенна и пр. – ще чуете да ви говорят сърби. Преди неколко години една сръбска учителка беше написала книга, в която твърдеше, че Исус Христос е сърбин. „Говори сръбски та и Бог да те разбере“, има една поговорка на сръбски език.
Сърбинът е империалист. С изключения на въстанията през 1804 и 1815 год. всички войни на сърбите оттогава досега имат завоевателен характер с обект главно български земи. Сръбските войни коренно се различават от българските, които имаха за цел освобождение и обединение на българския народ.
Като политик сърбинът е неискрен, двуличен, лукав, вероломен, безогледен и се ръководи от принципа: „Целта оправдава средствата“. Историята на отношенията на сърбите със съседите им, особено с нас, българите, е пълна с факти, които това потвърждават. Степан Радич, който от хърватите може би най-добре познаваше сърбите, ги наричаше цинцари, под което той разбираше представители на най-безогледната византийщина. Радич имаше
предвид преди всичко измамите на сърбите по отношение на хърватите. Още повече са случаите, в които сърбите са измамили нас българите в далечно и близко минало. Преди освобождението на България сърбите на неколко пъти беха обещавали на българските въстаници помощ за въстание против Турция и в решителния момент не само не са изпълнявали обещанията си, но и в некои случаи са предупреждавали турците, което е струвало на нашия народ много кръв, напразно пролета. В писанията на Раковски, Ботев и др. българи от оная епоха, намираме много примери от тоя род. В името на славянската идея в 1904 г. предлагат на България сътрудничество против Турция. Сръбското правителство подписва с българското два договора в тоя дух, а същовременно в Македония създават под покровителството на турските власти и в съюз с гърците сръбски чети за насилствено посърбяване на тамошните българи. Класически пример за сръбското вероломство е случая с наше войсково отделение в с. Бойник, Сърбия. Посрещат нашите войници, като най-скъпи гости, казват им, че в селото е мирно, канят ги да им гостуват и пренощуват, а през нощта, когато нашите са спели нападат ги и убиват 13 души. Пред нас разправят, че са много доволни от държанието на нашата войска, а пред германците ни клеветят, като насилници и грабители. На нас казват, че сме били братя с тех, славяни, че германците били общи врагове на славянството, и наши и техни, а на германците разправят – че българите са русофили, панслависти, комунисти.
Сърбинът е добър борец, но не толкова, колкото иска да се представя. Той има слабостта да се хвали и да минава за много голем юнак. От много образовани сърби ще чуете, че в 1913 г. те са превзели Одрин, когато в действителност техната роля там беше второстепенна. В техните учебници по история пише, че главния бой на Балканската война бил тоя при Куманово, че там била решена съдбата на Турция, което буди смех у познавачите на действителното положение, защото главната турска сила беше срещу българската войска. Мнението на македонските българи, изградено върху непосредствени наблюдения и опит за сръбското юначество е изразено в народната поговорка: „що е сърбин, все е юнак, на мъртво куче нож вади, от живо три дни бега“. Пак в Македония ще чуете:“Сърбинът е като куче:оставиш ли се, ще те лае и може да те нападне, подгониш ли го, бега.“ Като боец сърбинът винаги бил бит от българинът. Затова сърбинът има голем страх от българинът. От никой свой съсед сърбите не се страхуват толкова, колкото от българите. Един шумадийски селянин, участвал във всички войни, и притежаващ най-високото бойно отличие, „Караджорджева звезда с мечове“, когато се научил, че България се е присъединила към тристранния пакт, загрижено казал на своя събеседник:“Ако беха само швабите против нас лесно беше, ама ето и българите минават на техна страна.“ Много често сърби са възклицавали:“ ех, да са българите с нас, пък целия свет да се обърне против нас не се страхуваме“.
В своята държава сърбинът не търпи друга народност освен сръбската. В границите на Сърбия от 1912 г. всичко беше провъзгласено за сръбско, включително и циганите. Например, евреите в Сърбия беха наричани
“ сърби мойсеевске вере“. По-късно, в Югославия сръбското управление подложи на посърбяване всички несръбски народности.
Като чиновник сърбинът е корумпиран. В Сърбия можеш да извършиш
най-големото престъпление, но дадеш ли пари, ще се спасиш. Корупцията всред чиновничеството, която беше достигнала страхотни размери, е една от главните причини за пропадането на сръбската държава, според констатации на самите сърби.
Сърбинът е гуляджия и женкар. На тия негови отрицателни особености не веднъж са се спирали с загриженост сърби анализатори на сръбския характер. Сърбинът гледа да му мине животът леко. За утрешния ден много не мисли.
Сърбинът е повърхностен, лекомислен без усет за реалното. След преврата на генерал Симович от 27 март 1941 г. много сърби са говорили, че ако Хитлер обяви война на сърбите, ще си намери белята; че за неколко дена ще отидат в Берлин и пр. В една песен, която са пеели сръбските полкове в надвечерието на германския поход срещу Югославия, се казва, че на Хитлер е било съдено да загине на Балканите, т. е. от сърбите.
За разлика от българина, например, интересът у сърбинът към духовния живот е слаб.
Сърбинът мрази българина тъй както не мрази никой друг народ. “
Иван Михайлов
лидер на македонското
освободително движение
–––
Прилагаме снимки от оригинала на статията.
На страницата където започва текста ще прочетете
“ Радио“. Това е своеръчно писано от Иван Михайлов. Текстът го е приготвил и за Радио-Мадрид през 1962 година, когато македонското движение, заедно с легалната МПО имаше радио-час на български език