Българските думи в руския език са над 50 %. В украинския – над 70 %

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

И ний сме дали нещо на света – не само буквите, но и езика. Но сме скромни…

По времето на Златната орда от ХІІІ до ХVІ век държава Русия не е съществувала. Имало е княжество Московия, което за три века се присъединява към етнически родствените народи на фино-угрите. В този период върху езика на региона огромно влияние оказва тюркският език. В това време Московия и Ордата имали обща религия, хибрид между исляма и арианското християнство, еднакво били почитани Исус и Мохамед. Едва през 1589 г. Москва приема гръцкия канон, а Казан – чистия ислям. В средновековна Московия имало няколко езика. Езикът на аристокрацията, на книгите и на църквата бил т.нар. черковнославянски, което ще рече – старобългарският език. Народният език – фински. Тюркският бил използван по-скоро в религиозни обреди.

Тази смесица става основа за днешния руски език.

55% от думите, от лексиката на този език са идентични със старобългарската лексика. В украинския и белоруския това съвпадение с българския е над 70% – тъй като тези територии не са подлагани така интензивно на фински и тюркски влияния и в тях са останали живи въздействията на старобългарския език, основен богослужебен и официален език в Киевска Рус.

Нека продължим темата с една публикация на Александър Тацов. Според него, а и всички българи сме забелязали, че дори и да живеят от много години в България, руснаците/рускините изпитват трудности с перфектното овладяване на българския език. Причините за това са основно две.

Първо – те не се интегрират в българското общество, образуват затворени групи (анклави) и помежду си говорят, естествено, само на руски. Освен това, изпитват високомерно пренебрежение към местните „аборигени“ и смятат, че българите трябва да знаят руски, а не обратно.

Второ – забелязва се обаче и друг един ефект, особено в смесени семейства. Рускоговорящият и в този случай има големи затруднения, въпреки желанието си да учи езика. Причината в този случай са големите разлики в строежа на двата езика.

По строеж българският език е по-развит от руския, ето защо:

1. Той е аналитичен, както развитите европейски езици с дълга история. Докато всички т. нар. славянски езици са синтетични (падежни). Затова руснаците и най-вече рускините не могат да свикнат с аналитичната форма (членовете). Просто трябва друго мислене…

При това, българските членни форми са задпоставени. Това е единствен случай в европейските езици, освен при гръцкия, албанския и румънския. Последният език обаче е възникнал под силното влияние и като образец от българския. Във Влахия и Молдова българският е бил официален до XVII век, но при обединяването на двете княжества през 1859 година под измисленото от французите име Романия, започва насилствената романизация на влашкия език. С декрет биват изхвърлени близо 30 000 български думи, като биват заменени механично с френски и италиански думи. Кирилицата е заместена с латиница през 1878, а в Румънската православна църква се употребява и в началото на ХХ век. Така измислените от Наполеон III „румънци“ прерязват пъпната връв и зачеркват своя български етнически произход, който не е никаква тайна – да си припомним, че тези земи и това население северно от Дунава са били част Първото и Второто български царства!

По начало всички езици се развиват по схемата: от синтетичен (с падежни форми) към аналитичен (с членни форми). Така например, от синтетичния латински са произлезли аналитичните френски, испански, португалски, италиански… Този процес обаче е продължителен във времето, което показва, че по-старите езици са преминали в аналитична форма (като българския), а по-младите (като т. нар. славянски) са останали в синтетична форма…

Освен това, аналитичните езици придават по-големи възможности на езика.

ПРИМЕР: Израз само от една дума. На български три варианта: 1. Човек 2. Човека 3. Човекът. Три различни смисъла. Превод на руски – Человек. Единствен смисъл.

2. Българският език има много глаголни времена – 9 на брой, от които минали – 4 (подобно на английския и др европейски езици); В руския има САМО 3 глаголни времена – минало, бъдеще и сегашно. Това създава едно силно напрежение при преводи на и от двата езика и внася неопределеност извън контекста.

В българския език има минали времена ЧЕТИРИ: СВЪРШЕНО, НЕСВЪРШЕНО, НЕОПРЕДЕЛЕНО и ПРЕДВАРИТЕЛНО. Рускините не могат да ги научат за години в зряла възраст, карат си винаги в минало свършено.

3. Българският език нашироко използва специфичния спомагателен глагол “съм”, нехарактерен за руския. Нещо много трудно за руснаците. Интересното е, че този глагол буквално е зает в румънския: „Тата е болнав“- „Татко е болен“, също в известната телеграма на румънският крал Карол I до Военното министерство при падането на Плевен: „…Плевна се пад…“

4. Българският език е запазил звука звука „ъ”(ер голям), а неговото произнасяне е проблем за руснаците.

Един друг интересен факт във връзка с руските заемки в българския език (т. нар. „русизми“) е, че голям брой от тези русизми се явяват „обратни българизми“,

т.е. заемки в народния руски говор от кирилометодиевския език (наречен още старобългарски) – българизми. Причината е, че през X – XIV в. Руските княжества са подложени на огромна културна инвазия откъм България, включваща книжовници, монаси, богослужебна и светска литература (наречена в руската историография лицемерно „първо“ и „второ южнославянско влияние“). Книжнината е писана на новия за руснаците кирилометодиевски език (изв. още като старобългарски), официален за българската държавна канцелария и общоприет литературен език, ползващ се със своего рода свещен статус в България и в околните страни където се разпространява (Сърбия, Хърватия, Босна, Влашко и Молдова, части от Унгария, Полша и Балтика) .

Това културно „нашествие“ в Руските княжества включва не само писмеността, но и на първо място езика. Руският народен език се измества от кирилометодиевския, който в скоро време става официален и в канцелариите на руските князе. Нещо повече, след два – три века този език окончателно се налага като литературен език на образованите слоеве на обществото, какъвто е и досега. Простонародният руски говор със своите диалекти е изтикан в периферията.

Има куриозни факти в това отношение. Както е известно, през последните 200 години в модерния български език нахлуват огромен брой руски думи, така нар. „русизми“ (виж произведенията на възрожденските книжовници), немалка част от които остават трайно в езика ни. За щастие обаче, не по-малко от 30% от тях са т.нар. „обратни българизми“, т.е. българизми в руския език, които впоследствие преминават в българския, уж като русизми…

С други думи – имаме основания да се гордеем с уникалния си и древен език, само че това не се гледаше с добро око в последните 70 години.

 181 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)