Живеем като паразити

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Представяме Ви стих от голямата българска режисьорка, общественик и историк – г-жа Мая Вапцарова

Живеем като паразити

Върни ми Господи човека
Дори да е стар, уморен, побелял
Върни ми го онзи който е създавал
И навярно, със дух е живял.

Заляти сме с логаритмувана помия
Изражда се нашия век
Препускаме зомбирани
Крещиме:
Живота стана лек,
Живота е по лек.

И върху пори на земята
Растеме като паразити
Очакваме, робот железен да ни вразуми
Прости човечество , в заблуда сме
Не търсим робството, духовното да замени.

Върни ми Господи човекеа
Що смисъл влага в далечната мечта
Що песента запява щом поиска
Що знае що е свобода.

Стих: Мая Вапцарова

 173 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)