Знаете ли, че преди повече от век една напитка от българско кисело мляко е била на път да завладее Америка? Става дума за забравената напитка „Лозак” от началото на 20-ти век, която срещу пет цента обещава дълголетие, здраве и сила. Тя е произвеждана от американската компания „Лаборатории Лозак” и е рекламирана директно като „българско мляко”. Пастьоризирала се е от краве мляко при специална температура с добавяне на Лактобацилус булгарикус (Lactobacillus bulgaricus) и яйчен белтък. Бизнесът се разраства бързо и в много щати започва строителство на цехове, където това млечното „питие” да се заквасва и произвежда.
Не знам кой е стоял зад тази напитка и защо след време тя е забравена, но знам откъде в тогавашна Америка тръгва идеята, че нашето мляко е много лековито. Тя тръгва от прочутия американски лекар Джон Харвей Келог (един от основоположниците на умереното вегетарианство), който пръв буквално масово проповядва употребата на българско кисело мляко. Той е основател на много известния в онези времена огромен санаториум „Батъл Крийк”, привличащ десетки хиляди заможни хора от целия свят. В знаменития комплекс се лекуват или преминават оздравителни процедури всички знаменитости на онова време, като милиардерът Хенри Форд (създателят на едноименната автомобилна компания Ford), актрисата Сара Бернар, великият изобретател Томас Едисон, полярният изследовател Руал Амундсен, първата жена-авиатор, прелетяла над Атлантическия океан – Амелия Ерхарт, плувецът Джони Вайсмюлер (известен с 67 световни рекорда и ролята на незабравимия Тарзан) и още стотици други известни люде, които ежедневно приемат нашенско кисело мляко.
Един по-весел факт. Образът на доктор Джон Келог е пресъздаден сатирично от великия Антъни Хопкинс във филма на Алън Паркър „Пътят към Уелвил” от 1994 година. Ако не сте го гледали, го препоръчвам. Комедията е много добра и настина в нея всички ядат българско кисело мляко. 😊 Извън този комедиен момент, може да се каже, че Джон Келог, заедно с брат си Уил Келог, ще станат могъщи бизнесмени (тук заслугата на брат му е по-голяма) и ще формират цели нови индустрии, защото те са създателите на „корнфлейкса“ и „фъстъченото масло“ (корпорацията, която и до ден днешен носи тяхното име, през 2018 г. е отчела приходи от 13 540 000 000 долара).
Къде се крие причината за този огромен в миналото американски интерес към нашето кисело мляко? Отговорът не е труден. След Освобождението, България се прочува по целия свят като страната с най-много столетници в света (за тези изумителни статистики ще ви разкажа друг път), а доктор Джон Келог намира отговора на този феномен в употребата на „простички” храни и кисело мляко. Всъщност той е един от авторите на концепцията, че ние се „самоотравяме“, хранейки се неправилно. Според неговите виждания, повечето болести възниквали на стомашно-чревна основа, заради храненето ни. Не знам дали е напълно прав от медицинска гледна точка, но знам, че е живял до 91 години във времена, когато медицина не е разполагала с днешните технологии и познания. Няма грешка, роден е през 1852 година, а e починал през 1943 година.
За какво ви разказвам тази любопитна история ли? Келог е създател на две от огромните съвременни американски и световни индустрии – „зърнените закуски” и „фъстъченото масло”, а за жалост не направил световен бизнес и от нашето мляко, което обожавал. За още по-голяма жалост и ние не сме го направили в достатъчна степен, а това може да носи голям имидж на страната ни. Не говоря за това да правим мляко за целия свят. Говоря за това, когато един американец или германец хапва млечнокисел продукт със съдържание на Лактобацилус булгарикус да знае, че това е „нещо”, свързано с България. Щом в началото на века е могло един продукт да се промотира в меката на бизнеса като ‘Bulgarian milk’, защо това да не не се случва и днес? Всъщност има една страна, където това се случва и това е Япония. Там, един от най-продаваните им млечнокисели продукти, носи името „България”. Една японска компания е направила повече за „здравословния” имидж на страна ни от нас самите.
