Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски?

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски?

В отговор на статията на Николай Овчаров във вестник Труд
от 27.02.2023т. и сайта trud.bg. със съкращение. Пълният текст
може да се види на сайта HAITOV.ORG
Поводът за отговор е анализът на Николай Овчаров и
книгата на проф.Димитър Овчаров „Науката срещу
агресивното невежество.“, която в заглавието завършва,
агресивно с точка?! Изложените по-долу факти, а и тези които
поради изискване за обем на статията съм махнал заедно със
снимковия материал и името на Николай Овчаров в нея, не
променят мнението ми за гроба на Левски, а само изясняват
моята позиция. Историята каквато е осъществена, би трябвало
да е, каквато ни я и напишат историците и изкопаят
археолозите.Това трябва да бъде в учебниците и изучавано от
учениците.
В статията по-долу се вижда, че не винаги е така!!!
Проблемите в археологичното проучване в 1956г. и
спорът за гроба на Левски в БАН, извадиха на бял свят точно
укрити документи и очертаха АФЕРАТА на затвореното
общество в Националния исторически музей (НИМ), до която
външен човек като Николай Хайтов е недопустимо да
припарва. Обсъждането на книгата му „Последните мигове и
гробът на Васил Левски“ в НИМ през 1985г. показа
еуфорично „развенчаване тезата“ на писателя в
организираното събрание и никакви фактологични и научни

доказателства. По същия начин създадената две години по-
рано през 1983г. „КОМИСИЯ КОСЕВ“, се произнася

отрицателно за налични кости на Левски в олтара на църквата
„Св. Петка Самарджийска“ ползвайки единствено
публикуваната от археолога Стамен Михайлов снимка, която е
част от „научната“ статия на разкопаващия. Това вероятно е
неговият труд, с който младшия сътрудник е заслужил

професорското си звание, само 3 години след разкопките в
„Св. Петка Самарджийска“! Сериозни историци се произнасят
за светите кости на Апостола с една снимка и комисията слага
точка. Историята е написана. Каква наука само? Ето това кара
писателят Хайтов, да пристъпи към обследване разкопките от
1956г., уверявайки себе си, в истинността на написаното.
Диспутът за гроба на Васил Левски през 1986г. беше
поискан и организиран от НИМ, за да бъде окончателно
развенчан писателят Николай Хайтов. Ако идеята е била да се
защити предложената от Стамен Михайлов „научна теза“ за
късно античен некропол под църквата, редно би било да бъдат
осигурени на външната споряща страна всички материали от
разкопките за анализ, както изисква подготовката за един
научен диспут.
В нашия случай, представителите на НИМ в спора за
гроба на Левски в БАН, ръководени от проф. Димитър
Овчаров, правят всичко възможно да укрият архивните
материали и да подведат спора в грешната посока, а именно
византийската! Представени са няколко снимки и ПРЕПИС на
полевия дневник. По време на спора се установява кадриране
на негативи и представяне на фалшификати за оригинални
снимки. Инструкцията за археологични разкопки действаща
по онова време, задължава да се съхраняват всички намерени
артефакти и депозират всички скици, полеви дневници,
снимки, чертежи, извършени по време на разкопките, за да
служат всеотдайно на науката. Дневникът на разкопките е
депозиран от Стамен Михайлов 24 години след тяхното
приключване! За изчезналите артефакти други да говорят.
Да видим сега доказателствата посочени за погребенията
в черквата, едно от които по исторически податки във в.Мир
от 1937г. е назовано за мястото на препогребания Апостол.
Съратниците на Левски са го препогребали в нощта след
обесването. Погрижили са се за своя Апостол! Защо го
препогребват в черква? Защото там турски крак не стъпва и
тайнството на погребението ще бъде запазено, просто е, а и

къде другаде, след като непоисканото тяло след обесването, е
заровено в Позорните гробища, доказано е? Защо в олтарната
ниша? Защото в нея могат да влизат само посветените
служители на храма и никакъв външен човек? В Кондиката на
„Св.Петка Самарджийска“ са записани отделените пари за
ремонт на пода в олтарната ниша и като знак за направените
три погребения, са поставени и трите каменни кръста в
плочника на пода. Неканонично било погребението в олтара.
КАКВО ПЪК КАНОНИЧНО ИМА В ИЗХВЪРЛЯНЕ НА
РАЗКОПАНИТЕ КОСТИ НА БОКЛУКА за които се е
твърдяло, че са на Левски? Ако те са в Археологическия
институт, да се предоставят за ДНК експертиза и нещата ще
дойдат на местата си.
Чест, професионално достойнство и морал, в цялата
археологическа група свързана с разкопките през 1956г. и в
диспута през 1986г., НЯМА! И точно ученият акад. Николай
Тодоров, който се опита да запази авторитета на БАН, беше
обявен за предал интересите на „научната археологическа
общност“ в НИМ. Този достоен човек предотврати
ПРОКУРОРСКАТА ПРОВЕРКА и ВЪЗМЕЗДИЕТО, което се
полага при доказани закононарушения – фалшифициране на
документи(дневника на разкопките), погубване на укритите
артефакти, манипулиране и целенасочено укриване на
служебен фото архив. Това са подсъдни действия водещи до
нарушаване обществения и научен интерес в БАН, за което
следва съдебен процес! От това предпази акад. Николай
Тодоров. Истината за тези престъпни действия е доказана от
Проверката на независимата държавна институция – Комитет
за Държавен и Народен Контрол(КДНК), нарочно
предизвикана от Николай Хайтов през 1989г. Тя установява
налични в архива 71 броя негативи и 96 контактни копия.
Иззетите от Стамен Михайлов и Георги Джингов
фотоматериали и полевия дневник на разкопките, са били
укрити от тях и непредставени по време на спора в БАН!
Нима това не е престъпно? Извършените манипулации не

пречат на застъпниците да докажат своята правота.
Представителите на НИМ не успяват да възпрепятстват и
издаването на Сборник 88, с всички материали и позиции на
двете страни в диспута в БАН за гроба на Левски в черквата
„Св. Петка Самарджийска“! Решението за това е взето след
представения доклад на акад.Николай Тодоров и с Протокол
No10/ от 24.04.1986г. на Бюрото на Президиума на Научния
секретариат към БАН е одобрено. Предложено е поставяне на
паметна плоча и е потвърдено от БАН решението, в две писма
до Комитета за култура от 12 юни 1986г. и 28 януари 1987г.
Тук е мястото да спомена, че книгата „Кой и защо
унищожи гроба на Васил Левски“, Хайтов приживе не
публикува, защото се довери на Решението на БАН. За да се
покрият престъпните действия на пишман археолозите
разкопвачи и срамът върху представителите на НИМ в спора,
беше задействана първичната партийна организация на БАН
и дори ЦК на БКП… Плочата беше махната от среднощни
археолози…
Хайтов не дочака книгата си за гроба на Левски излязла
2004г., но през 2018г. беше направено допълнено издание с
воденият от него дневник за Ретроспективната проверка на
разкопките и ИЗВЛЕЧЕНИЕ от Доклада на КДНК от 1989г.
Официална държавна институция, доказа престъпното
нехайство на участващите в разкопките, изчезването на
артефакти от архива на НИМ, манипулиране дневника на
разкопките, фалшифициране и укриване на снимков
материал от представителите на НИМ по време на спора
за гроба на Левски. Всичко това и целият девет годишен
труд и отдаденост на писателя Николай Хайтов, свързан с
гроба на Левски в църквата „Св.Петка Самарджийска“,
може да се провери и разгледа на специалния сайт
HAITOV.ORG
Ще ми се да кажа и няколко думи за Решението на СОС
No 314 от 2011г. Това е единственото решение на Столична
Община за поставянето на паметна плоча свързана с гроба на

Левски. Предложението към СО е разгледано от Комисията по
култура и Комисията по благоустройство, на база
Историческите факти и Решението на БАН от 1986г.
Паметният знак е одобрен с архитектурно-скулптурен проект
от НАГ към СО и е издадено разрешение за вазстановяване на
паметната плоча, разрешена от Комитета за култура към МС
още 1986г. Вярно е, че Николай Хайтов издава 7 книги по
въпроса за гроба на Васил Левски и провежда диспут със
своите опоненти от БАН. Това прави не за да натрие нечий
научен нос или да връща някому за нещо, а заради паметта и
делото на единственият син на България, Апостолът на
свободата Васил Левски! Прави го и заради историята на
българския народ, основополагаща подпорка на която е
посветилият се и положил се в жертва Дякон Левски.

Публикация: Арх.Здравец Хайтов
15.03.2023г.

 210 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)