Атанас Буров:
…. „Питате ме, господин Памукчиев, защо слагам Панайот Волов в числото на четиримата най-велики българи. Слагам го, защото само той, подчертайте това, само той, единствен човек в българската история се отказа от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко – за Отечеството си, за България.
Когато го избират за Апостол, за главен апостол на Четвърти революционен окръг в Гюргево, през зимата на 1876 година, той взема за помощник Георги Бенковски – един прост кара-абаджия от Копривщица. И после, като вижда, че този прост кара-абаджия е гений, че е роден за водач, за пълноводец, че е по добър и по-достоен от него, предава нему своите пълномощия, той минава на втора линия, а Бенковски излиза начело . Такъв случай в световната история няма. Това е един-единствен случай. И това прави българинът от Шумен – Панайот Волов…
Баща ми е търгувал с баща му – Вичо Волов. Къщата им бе на главната улица. Знам целия му род. Шумен даде на България едно име – и то му стига – Волов…”
„Пътят към Отечеството“