В девета песен на „Илиада” безсмърният Омир разказва за Царя-Първожрец Елеп – помазаният от Слънцето – метафора на Великите Учители – прочел Молитвата- Завет в новото царство Села (Батра, Петра, днешно Кралство Йордания) от писаните камъни, като е изпълнил мистериалният обред с виното от Лема (остров Лемнос ).
Той е поставил началото на династията – от него тръгват царете на царството Села. Етимологията на Села не идва от скала, а идва от Гела,като буквата г е преминала в буквата с – това е поредно доказателство, че древните имена и надписи не могат да се разчитат през новосъздаденият гръцки език, независимо от претенциите на гръцките „учени”, тъй като става дума за старотирейска( древнобългарска) писменност.В различните древни езици тя има значение както следва:
Бо(г)харски нилски диалект-украса;утеха;да се разпространи до сухо;
Амазихт-да бъда спасен;
Персийският диалект фарси-на три слоя;
Санскрит-вид оръжие;
Всички тълкования са верни,защото Села е украсата на днешна Йордания останала като звезда от миналото,тя е спасение за хората,тя е на три пласта,тя е вид оръжие за оцеляване на Учението.
Град Села (Петра) е изграден на 900 метра надморска височина в планинска долина, която днес носи името Вади Муса или „долината на Моисей” разположено на около 80 километра право на юг от източната страна на Мъртво море. Мястото за столицата на древното царство е много добре подбрано, тъй като е изключително защитено. Той се намира на под склона на Джебел ал-Мадхба или на библейската планина на Хор, в долината между планините, която се оформя от източния склон на планината Араба (Уади Араба), наречена голямата долина и се простира от Мъртво море до Залива Акаба.
В древни времена в Села се е влизало от юг по път, преминаващ през равнината Села, около Джабал Харун или ” планина на Аарон “, където се намира гробницата на Аарон, брата на Мойсей. Другият подход към Села вероятно е бил от високото плато на север. Днес повечето от съвременните посетители приближават обекта от изток. Внушителният източен вход води стръмно през тъмно, тясно ждрело – извисяваща се до 200 м нагоре и широко на места само 3-4 м широко, наричано “Сик”или “цепнатина”, “шахтата” е с естествена геоложка характеристика, формирана от дълбоко разцепване на скалите от пясъчник и служи като воден път, който тече през Уади Муса.В родопският диалект се използва и думата с(у)ки,която има същото значение-цепнатина,цепка,но има преминаване от у в и,както вече много пъти сме обяснявали.
В каньонът Сик има издълбани много ниши, а извън него има немалко светилища и гробници, свързани с мистериалната обредност и култ на тиреите(древни българи).
В Села, както в древен Египет е съществувала практиката да се балсамират мъртъвците, като са използвали соли от Мъртво море.
От лъжите на данайското племе, надписът на внушителната царска гробница, която е изсечена в скалите, е определен от изследователите, като „древногръцки” език, но ние за пореден път ще подчертаем, че става дума за надпис на древен тирейски(древнобългарски) език и писменост.
По главната улица на Села има запазени колонади – от римската епоха, преди от двете страни е имало магазини. Градът има театър с полукръгли каменни стени за 4 000 зрители. Най-впечатляващата сграда е т.нар. „Каснех ал-Фарун” или „Съкровищницата” , която е изсечена от скала висока 43 метра и широка 28 метра, както го наричат днешното местно население.
Според местната легенда там е било скрито съкровището на фараона Рамзес III. Фасадата на сградата е произведение на изкуството, издържана изцяло в духовната обредност и култ на тиреите(древни българи), с множество декоративни елементи на цветя, геометрични фигури и митологични същества. Впечатление правят главите на Горгона и на богинята Изида, които заемат важно място културата и историята на тиреите. Стаите са малки, за да са устойчиви на тежестта на скалата. Архитектурата на „Съкровищницата” е класическа антична. Нашето предположение е, че там се е намирал двореца на царете на Села. На повече от километър на друга височина има абсолютно същата сграда, която отвсякъде е оградена от високи скали, но атмосферните условия – ветрове и дъждове са я почти унищожили. Най-вероятно там е бил предишния дворец на владетелите, но по изложените по-горе причини е построен новия дворец.
Отвън сградите в централната част на града са изключително красиви. Те са изваяни изключително прецизно и точно. Докато слънцето преминава,цветът на тези монументални сгради непрекъснато се променя, от светлината му се създават хиляди разнообразни нюанси на розово, кремаво, кафяво, пурпурно и охра.
Територията на Села заема много голяма площ. Тя се разпростира на километри от центъра, където има запазени руини на множество сгради, които за разлика от центъра на града са построени по традиционен начин. Предполага се, че в града са живеели от 10 000 до 30 000 души в различни периоди.
Древният инженеринг в центъра на Села е уникален, тъй като разполага със система от язовири и водни съоръжения за отклоняване и съхраняване от Сик на води при дъждове и срещу наводнения. Тази система за водите включва много цистерни, кладенци за контрол на налягането и голяма система от тръби, които са били покрити с теракотени плочи.
Някои от най-ранните поселения северно от Села са датирани по намерената при археологически разкопки керамика 7000 г. пр.Хр. от земеделци.
Села се споменава в египетските кампании и в надписите от Амарна, като Пел(Бял, идва от Пелазги – наименование на древните българи- коренното население на балканите), Села или Сеир. Въпреки че градът е основан относително по-късно, от много древни времена съществува светилище. В “Изход” на Библията пише за места свързани с Петра. Тази страна е определена от Библията, като страна на хоритите(от Хор-последователи на Хор.Тир=Хор – също древни българи), предшественици на едомитите(едонити).
В древният свят Села е била на важен търговски кръстопът. Плиний Стари и други автори описват Петра, като столица на набатеите и център на търговията с каравани. Заградена от извисяващите се скали и напояван от пещера, в древността Петра е притежавала не само предимствата на крепост, но е контролирала основните търговски маршрути, които минават за Газа на запад, до Босаранд и Дамаск на север, до Акаба и Леуче,стигащи до Червено море и през пустинята до Персийския залив.
От майсторството и финесът, с който е проектирана и изградена столицата Села всеки сам може да си направи изводите за равнището на познанието на тиреите(древни българи) в различните клонове на науката (математика, геометрия, архитектурата, строителното инженерство и т.н.) и изкуството.
Днешната Петра е паметник на материалната и духовната култура на Великата тирейска култура( древнобългарска).
Когато говорим за древното тирейско коляно, племе и по-късно народ обитавал земите на ареала със столица Села трябва да имаме предвид, че е предмет на много спекулации въз основа на библейските текстове.
Тирейският народ на царство Села е наричан хорити, мидияните(миди-меди – древнобългарско племе от Родопите), едомци(еднци) и пр.
Спекулациите за народът и царството Села се правят както от историци, така и от представите на различни църковни доминации и техни разклонения.
Нямаме намерение да влизаме в подробни коментари относно всички спекулации за тирейския народ на царство Села, тъй като някои от тях дори не си заслужават да ги правим популярни.
Пример за невярно тълкуване на първото име Петра, която обикновено се идентифицира със Села – означава скала, в библейските справки града се нарича “разцепения в скалата”, което се отнася до неговия вход. В паралелният пасаж тълкуването е, че Села означава просто “скалата”.
Йосиф Флавий (Евреите от 7, 1 ~ 4, 7), Евсебий и Йером (Книга на времената 286, 71. 145, 9; 228, 55. 287, 94) или в т.нар. хронологичните таблици твърдят, че Рекем(ре-фракция,клон;Кем-повторение) е местно име на Села. Това име се появява и в Свитъците от Мъртво море, като виден едомитски обект, които най-точно описват град Петра (Села) и е свързан с планината Сийр. Докато в арамейските версии Рекем е името на Кадеш, което означава, че Йосиф Флавий е объркал двата града. Села не е семитското име на града и вероятно, затова остава неизвестно за автора.
Пасажът от Диодор Сикулус (ок. 94-97), който описва военните експедиции, изпратени от Антигон (ус) срещу набатейците през 312 г.пр.Хр. хвърля светлина върху историята на Петра, но “петра” се нарича естествена крепост и място. Използваният от Диодор Сикулус термин убежище не може да бъде истинско име и описанието дадени от него предполага, че градът още не съществува.
Името “Рекем” действително е било изписано в скала на Wadi Musa срещу входа на Сик , но преди около двадесет години Кралство Йордания е построило мост над водите на реката и този надпис е погребан под тонове бетон.
Две легенди се повтарят едната е библейска, а другата е ислямска: в местната ислямска легенда е свързана с името на главния воден източник на района Ain Mousa (пролетта на Мойсей) и мястото Wadi Mousa / Wadi Musa (Долината на Мойсей). Тази легенда е местна ислямска легенда, без да е отразено нейното съдържание в Писанията. Библейската легенда е вярата за “Пролетта на Мойсей”, когато Мойсей удари скала със своя жезъл и бликнала вода.
Твърдението, че набатеите се заселват в Петра през IV в.пр.Хр. и техни наследници са днешните бедуини, категорично не е вярно. Имената на царете на набатеите, както духовната и материална култура в царството, категорично са тирейски.
Масовото приемане на християнството в царството, начело с царя и аристокрацията от апостол Павел, както и дълголетната християнска традиция до VII в. сл.Хр. и други исторически факти допълнително доказват нашата теза. В случаят несъотносимо е обстоятелството, че има араби, които изповядват християнството, тъй като се изследва комплекс от исторически, езикови, артефакти и като цяло се съпоставя материалната и духовната култура на набатеите с тези на други тирейски народи.
Сходството на групи гробници от района на Села с тези в Мадан Салех в Северна Арабия или с тези в Северна Сирия или със Римо-елинистичен стил няма еднозначно обяснение, но не трябва да се пропускат обстоятелствата, че те са строени в различни периоди и по данни от скрия текст на „Илиада” Омир пише, че и на трите посочени места са живели тирейски племена и народи.
Набатеите са известните от историята сабатеи или сабеите.Тяхното нарицателно название идва от сабе(саве0 и буквално означава мъдрец,мъдър човек.Те са тирейско(древнобългарско) племе.
За нас остава загадка, как при толкова много „учени”, които са изследвали Села и ареала на древното царства господства хипотезата, че набатеите са арабско племе.
В периода от 85 до 60 г.пр.н.е, се секат монети при Аретас III Филелин, а Петра става център на елинистичната(историко-географска култура, тъй като Елини, като нация няма), тирейска култура.
През 312 г. царството е нападнато от Селевкидите, но не са успели да завладеят Петра. През II в.пр.н.е. набатеите възстановяват напълно своята териториална цялост, след като държавите на Селевкидите и Птолемеите се разпадат.
От 9 г.пр.Хр. до 40 г. сл.Хр. градът продължава да процъфтява при Аретас IV Филопатър . Знае се, че апостол Павел е ходил в столицата на набатеите (сабатеите) Петра, по време на управлението на цар Аретас IV , където е успял а покръсти по-голямата част от населението. Други места, които е посетил апостол Павел в царството управлявано от цар Аретас IV са били Дамаск- най-северната част на царството, селищата по източната страна на река Йордан до Мъртво море. Цар Аретас IV и аристокрацията в древното царство са приели християнството. В Посланието към Галатяни 4:8 апостол Павел им казва, че има само един истински Бог и е обида да се прекланят пред идоли.
Апостол Павел споменава за “високи места” или религиозни светилища на открито. Най-високото място на Петра днес е открито край Петра, което са изкачвали набатеите. Набатеите почитали боговете от камък, дори слънцето и луната,което отгаваря на описанието на древните българи от арабските хронисти.
Гробът на цар Аретас IV Филопатър е датиран от учените около 40 г. сл.Хр.
Известно е също, че цар Антипатър и съпругата му, майка на Ирод Велики – Кипрос (Кипра), са набатеи.
Набатейското царство близо един век е в упадък след инвазията на Римската империя в този регион. Последният цар на набатеите, Рабел II е сключил договор с римляните да не нападат царството му, но след неговата смърт царството преминава под управлението на Рим. След смъртта на Рабел II през 106 г., римляните, по време на управлението на император Траян, поемат управлението на набатейското царство. Римляните преобразуват Села (Петра) в римски град, като го допълват с обичайния план за колонада, улици, бани и други характерни сгради за римския начин на живот. През 131 г. Села е посетена от император Адриан. Романизацията не е успяла да предотврати упадъка на Петра. Римското управление в крайна сметка се изместило в други населени места, като Палмира и Петра е западнала, като административен и търговски център.
Епифаний от Саламис в Панарион, ранната християнска ересиология – трактат за ересите – пише, че през IV в. сл.Хр. на 25 декември в Петра се провежда празник в чест на девицата Каабоу и нейното потомство Душара. Празникът на зимното равноденствие е познат от тирейската обредност и култ, а имената са разпознаваеми на българския език, а не на арабски език. Това е поредното доказателство, че набатеите са тирейско, а не арабско племе. Буквално този празник се превежда;
Има Светлината на Господа в душата си!
Това всъщтност е нашата Коледа(завърналата се) или Бо(л)г се роди Коледо(Бог се прероди и се завърна!),която празнуваме и до днес.
Свързан със зимното слънцестоене и появата на зимният триъгълник.
В българската традиция Зимното слънцестоене се отбелязва от празника Игнажден (20 декември). Той символизира раждането на Новото Слънце(духовно и физическо). Това е ден за пророкуване за късмета през следващата година. Всичко, което се прави на този ден има своя дълбок духовен смисъл. Поверието гласи:
-да не се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът;
-не се иска и не се дава нищо на заем;
Първият външен човек влязъл през прага на къщата се нарича Полазник. Какъвто е човекът Полазник, такъв ще е късметът.
Добрият човек, с добри помисли, добро здраве, щедра ръка – ще донесе същите качества и на вашият дом.
Зимният триъгълник:
Алфа на Голямо куче – Сириус сила = – 1,4 / най-ярката /
Алфа на Малко куче – Процион = 0,34
Алфата на Орион – Бетелгейзе = 0,58
се завръщат на небето със своята светлина и тук е мястото да добавим:
Стани ми, стани, нине, нине, господине. Че ти идат добри гости. Стани ми, стани, нине, нине, господине. Добри гости коледари.
..или казано в контекстният скрит смисъл:
Стани ми,стани Майко (нине,нане,нене) че ти идва гласът на добрите,пусни гласът долу да влезе ,гласът на завърналите се!
През V в.сл.Хр. града се увърждава, като важно седалище на християнска епархия. Анастасий споменава името Астерий , който е бил епископ на Петра.
В Петра са открити две църкви от периода на управление на Източната римска империя. Едната е християнска църква от IV в, а другата е от V-VI в. украсена с плочи с мозайки с животни и други сцени. Християнското изкуство в църквите ни показва, че набатяните продължават традициите на Великата тирейска цивилизация.
От епохата на Източната римска империя има открити надписи и архитектурни останки в Петра. Християнското по земите на бившето царство Села се развива от монасите в манастирите до време на кръстоносните походи. Земетресение през 363 г. сл.Хр. е унищожило всички свободно стоящи структури и града е почти изоставен. В 551 г. след ново земетресение строителството на жилища е преустановено. През VII в., по времето на завладяването на мюсюлманите от Петра е останало малко. Друго голямо земетресение през 747 г. сл.Хр. отново поврежда новопостроените сгради. По време на ранния период на кръстоносните походи Петра възвръща в известна степен стратегическото си значение, тъй като е възстановена във вид на крепостният пост през XII век.. След поражението на силите на кръстоносците при „рога на Хатин” през 1187 г. и падането на Йерусалимското кралство, ислямската империя на Саладин поема изцяло контрола на територия на бившето набатейско царство и град Петра е обезлюдена.
Петра остава скрит за света, докато през 1812 г. не бива открита от Йохан Лудвиг Буркхарт – швейцарски изследовател, арабист. Той преоткрива града и го показва на западния свят. След кръстоносните походи през XII век, мястото не е посещавано от други европейци.
Благодарение на отношението и грижите на днешното местно население и властта в Кралство Йордания древната тирейска столицата Села е съхранена в наши дни.
През 1985 г. Археологическият парк Петра е обявен за обект на ЮНЕСКО за световно наследство, а през 2007 г. е обявен за едно от новите седем чудеса на света.
За пореден път се доказва, че българите са в основата на създадената човешка цивилизация
Публикация: Иван Тренев
