На 24 февруари 1923г., умира Елена Грънчарова. Една от най-великите български революционерки и национална героиня. Участничка в славното Априлско въстание в бунтовната 1876г. Шие три знамена за бунта от зелена коприна, с бял сърмен кръст от едната страна, лъв и надпис „Свобода или смърт“ от другата. Две от тях отиват при други въстаници, едно се развява в Горна Оряховица, по-късно то се сражава с Четвърта опълченска дружина.
След разгрома на въстанието юначната горнооряховчанка изтегля сабята на Реуф паша и му казва на турски: „Ето ти сабя, изколи ни всички, но не изпращай цигани и черкези да ни колят и грабят!“ Замисълът успява – Реуф паша нарежда две роти редовна войска да се върнат в Ряховица с жените, а на самата Елена, впечатлен от храбростта ѝ, дарява пръстен.
Родена е през 1842г. в Горна Оряховица (тогава – село Ряховец), в семейството на Костадин и Пауна Писареви.
Омъжва се за наследника на богатата търновска фамилия Хаджидимиеви, но не след дълго напуска съпруга си. Връща се при родителите си с едногодишния Димитър на ръце, защото не може да живее в дом, където „наргилета димят“.
По-късно се жени зо Моско Грънчаров – вдовец с четирима синове, на 43 години е и двамата с Елена събират съдбите си. Така хубавата горнооряховчанка с тъмни очи и горда походка влиза в заможния дом на търговци и поборници за свобода.
Годината е 1872-ра. Заедно с девер си Вичо, който четял чужди издания, Елена основава женско дружество „Просвета“ в Горна Оряховица. Както самата тя разказва по-късно, събрала 5-6 жени, всички дали по една лира и така положили началото на женската организация.
През 1875-а градът се стяга за „Българската сватба“ – така наричали бъдещия бунт. Семейство Грънчарови участват в подготовката на въстанието с труд и средства. Сидер и Вичо купуват храни и ги пращат в Балкана като военновременни запаси, Сидер пътува до Румъния да купува оръжие по поръка на Стефан Стамболов.
Елена заедно с по-малката си сестра Вангели и Зойка Филева шие три знамена за бунта. Като почнали от Рождественските пости, шили до Великденските, разказва по-късно Елена. След близо три месеца труд знамената са готови – от зелена коприна, с бял сърмен кръст от едната страна, лъв и надпис „Свобода или смърт“ от другата. Две от тях отиват при други въстаници, едно се развява в Горна Оряховица, по-късно то се сражава с Четвърта опълченска дружина.
В навечерието на въстанието умира Тодорица Грънчарова, свекърва на Елена. Под предлог че пренасят различни неща за погребението, жените, обединени около Елена, носят купи и чинии в ръце, а под дрехите крият оръжието от дома на Грънчарови, за да го доставя в къщата на баба Пантелеица, където ще се сбират въстаниците.
На 23 април 1876-а предателство осуетява бунта в Ряховец. Турците арестуват Мано Тодоров, ден по-късно е задържан и Никола Бендерев.
Но на 25-и в градчето пристигат на предварително уговореното събрание представители на революционните комитети от цяла Централна Северна България. Поборниците решават на 28-и да вдигнат въстанието.
Едва 13 са въоръжените мъже, които отиват в къщата на баба Пантелеица. Гръмва само една пушка – Георги Измирлиев стреля по едно от заптиетата, дошли да арестуват него и Иван Панов.
Водят бунтовниците по ряховските улици, минават край дома на Грънчарови, а смелата жена се подава отвътре и вика: „Тези хора ги пазете добре, защото руският консул ще ги търси!“.
Неразбунтувалият се град е заплашен от опожаряване. Башибозук стои отвъд пределите му, готов да плячкосва.
Елена Грънчарова праща да бият камбаните на „Света Богородица“, а самата тя излиза на улицата и зове съгражданите си: „Изклани сме! Който е християнин, да излиза!“
40-50 жени, старци и деца начело с майката на Елена Грънчарова и самата нея – и двете на коне, тръгват през Арбанаси. Облечената в черно процесия отива при пашата да иска войска, която да опази града им.
Грънчарови посрещат Освобождението разорени, но Елена води синовете си в Русия да завършат образованието си. Петър, Григор и Димитър стават офицери.
През 1918-а, вече много възрастна, оглавява женски бунт срещу глада. Горнооряховчанки, водени от баба Елена, нахлуват при началника на прехраната Стоманяков и разпределят намерената там храна, след което организират митинг на гарата, където са събрани много войници. Възгласите на жените: „Дайте хляб на децата ни! Върнете мъжете ни от фронта!“, не остават без резултат.
По инициатива на Елена Грънчарова пращат телеграма до правителството и ген. Протогеров нарежда провека в домовете на градските управници на Горна Оряховица.
От 1888г. Елена Грънчарова получава поборническа пенсия от 20 лв. През 1896-а моли за увеличение, но вместо това пенсията ѝ е спряна, защото не отговаряла на условията. Възстановяват помощта чак през 1905-а.
Баба Елена умира на 24 февруари 1923г., като е погребана с почести. Обявена е за почетен гражданин на Горна Оряховица през 2000г.
