ИЗБОРЪТ НА ИЛАРИОН ЛОВЧАНСКИ ЗА ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ ЕКЗАРХ ☦️
📍 Днес всички знаем, че първият български екзарх е Антим I, назначен за такъв на 16 февруари 1872 г. Всъщност обаче, четири дни по-рано за духовен глава на българите е избран Иларион Ловчански, факт, чиито последици са много слабо познати сред обществеността. 👀
С издаването на султанския ферман за учредяване на Българската екзархия от 27 февруари 1870 г. се създава самостоятелна българска църковна организация под върховенството на гръцката Цариградска патриаршия и под светската власт на Високата порта. 📜 Въпреки това, по този начин не се решава генерално българският църковен въпрос, защото все още не е определен български екзарх, а гръцкото духовенство се опитва всячески да осуети духовните стремежи на българите.
👉🏻 В началото на 1872 г. отношенията между Екзархията и Патриаршията се изострят след българска служба в църквата „Св. Стефан“ в Цариград. Под гръцко внушение Иларион Ловчански и още двама духовници са изпратени на няколкодневно заточение. Гръцката страна не предполага, че този ход на османските власти е предвестник на реципрочно действие в полза на българската позиция. В края на януари 1872 г. Великият везир разпорежда на Привременния смесен екзархийски съвет да започне прилагането на фермана от 1870 г. Реакцията на гърците е бърза – само няколко дни по-късно е свикано събрание, където се отхвърлят всякакви възможности за отстъпки пред българите. ❌
На 11 февруари Великият везир на империята позволява на Привременния смесен екзархийски съвет да премине към избор на екзарх. Още на следващия ден за такъв е провъзгласен Иларион Ловчански. ⛪️ Фигурата на ловешкия митрополит обаче се оказва неудобна за Високата порта и други задкулисни играчи (поради предполагаемата му връзка с Вътрешната революционна организация) и той е принуден да подаде оставка. Упражняването на подобен натиск от страна на Османската империя е допустимо според фермана, тъй като екзархът се одобрява от султана. Така, на 16 февруари за глава на Българската екзархия е избран Антим I, като впоследствие решението е утвърдено от османското правителство. 📝
Изборът на Иларион Ловчански за български екзарх и последвалото му оттегляне са куриозен, но и показателен епизод от борбата ни за църковна независимост, който разкрива конюнктурния привкус на някои решения в общобългарски интерес, когато те са плод на външни фактори. 👆🏻
Автор: Българолюбие ✍🏻
