Петко Славейков, големият възрожденски писател и общественик, живее едновременно с две жени – съпругата Иринка и Катерина, неговата голяма и нещастна любов.
Триъгълникът на чувствата се завърта между 1864-1876 година, когато той е в Цариград. По това време вече е женен, а Катерина официално е домашна помощничка в турския му дом. Но всъщност това е само предлог, за да живее при него.
Интересното в тази история е, че всяка от жените знае за съперницата. И въпреки това Петко Славейков успява да запази брака си, и да задържи обичаната жена. За съжаление връзката му с Катерина завършва трагично. Тя загива, когато турците опожаряват Стара Загора. Това е поредната лична драма на големия писател. Известно е, че от млад хич не му върви в любовта. Той все се увлича по богатите дъщери на тревненските първенци. Въпреки силните чувства, които изпитва към най-личните моми в градчето – Радка, Аница, поп Димовата щерка, нито една от тях не скланя да се омъжи за него. Причината е, че те са от известни и богати родове, докато Петко е беден и сирак. Отхвърлените предложения дълбоко го нараняват. Точно в такъв момент на помощ се притича добрият му приятел поп Кою. Точно той го насочва към Иринка, дъщерята на чорбаджи Иванчо Райков, един от първите богаташи в града. Тя не е красавица, не блести с интелект, но е работна и прибрана. Иринка не се познава с Петко до сватбата им. Чувала го е да пее в черквата и го е виждала през прозореца, докато минавал покрай къщата им. Сърцето й трепкало при вида на напетия даскал с големи устни и весели очи, въпреки че добре знаела за задевките му с тревненските моми. Чорбаджи Иванчо Райков най-после скланя бедният Петко Славейков да вземе дъщеря му Иринка.
Двамата се венчават на 25 януари 1853 г. в църквата „Св. Архангел Михаил“. От тази забележителна дата са останали два факта. Булката се простудява по време на церемонията, а даскал Петко Славейков бил толкова беден, че взима чорапи назаем за тържеството.
Младите заживяват в къщата на чорбаджи Иванчо Райков. Още щом за пръв път влизат в гостната, в центъра й виждат люлка. Бащата на Иринка обяснява, че трябва да бъде готова, защото са се събрали да създават челяд. „Всичко е наред, имам си млада и хубава жена – пише Петко до поп Кою. – Живея в хубава къща. Само че къде ще пиша?“ Оказва се, че жена му въобще не се интересува от литературните му занимания. Вечер той се опитва да й чете току-що написаните си стихове и поеми, но тя гледа безучастно и му разказва делнични неща.
По това време Петко Славейков е подгонен от търновския владика Неофит, другите гръцки фанариоти и решава да замине за Цариград. Иринка остава в бащиния си дом и той тръгва сам за Турция. Точно това решение е първото голямо разочарование на поета. Той вече открито казва на поп Кою: „Женитбата ми беше голяма грешка.“ Установил се в Цариград, при него идва Катерина, красива и начетена жена, която е значително по-млада от съпругата му.
Той я наема за домашна помощница, но не толкова да чисти и се грижи за жилището му. Тя е племенница на Г. С. Раковски и едва ли къщната работа е нейната стихия. Просто Петко Славейков намира благовиден повод Катерина да остане да живее при него. Официално Петко е женен за Иринка, но истинската му жена, с която споделя творческите си трепети, е Катерина. Писателят изключително силно се привързва към младата и интелигентна жена и двамата са щастливи заедно.
